— Извинявай, че толкова се забавих. Имах да оправя една бъркотия в Европа. Голяма каша. Но до голяма степен — ако не и напълно — нещата се подредиха. Ще ти разкажа по-късно. Какво мога да направя за теб? Интересуваш се как се развива твоето дете, ЕВИДИНТ? Плавно. Макар че никога не съм разбирал тази дума. Какво общо има с плаване? И няма ли опасност от удавяне?
— Не, за нещо друго те търся. По-спешно.
Мълбри беше свикнал с нетърпеливостта на Райм.
— Разбира се. Казвай.
— Търсим един престъпник. Изглежда, че отскоро е в града. Диагноза: доста луд. Обсебен от диамантите. Отмъкна близо два милиона под формата на сурови камъни, както се изразяват в бранша. Необработени диаманти. Уби невинни хора. Включително с мъчения в два случая.
— Мъчения? За какво?
— Най-вече, за да открие свидетели, които са го видели. Но вероятно и за удоволствие.
— Подробности?
— Няма много. Руснак, вероятно от Москва, говори английски горе-долу свободно. Бял. Сини очи. Среден ръст и телосложение. Модните му предпочитания включват ежедневни дрехи и скиорска маска.
— Голям образ си, Линкълн. Защо е откраднал камъните? Финансиране на тероризъм? Пране на пари?
— Това е най-странното. Убиецът явно си е поставил за мисия да спасява диамантите от оскверняване. Нашият британски консултант го описва като „психо“.
— Дали възнамерява да се върне в Майка Русия, или е намислил други пакости?
— Предполагаме, че ще остане в страната, поне за известно време.
— Тук е отскоро, нали така каза? Колко отскоро?
— Не се знае. Но проверихме за подобна схема на действие в базите данни и не намерихме нищо. Затова вероятно е тук от седмица или десетина дни. Но това е само предположение.
— Метод за ликвидиране на лицата?
— Глок, късоцевен, трийсет и осми калибър, и макетен нож.
— Олеле! Свидетелства за военна подготовка?
— Това също е предположение. Но е умен. Внимава да избягва камерите и да не оставя следи.
— Добре. Искаш да потърся имената на всички руснаци, които са пристигнали в САЩ в този период. Със съмнителна биография или занимания.
— Точно така.
— Добре, руснак, диаманти, психо, достъп до оръжие. Ще видя какво можем да открием. Веднага го пускам.
Райм чу тракане на клавиатура. Бързо като колела на влак по стари релси.
След малко Мълбри пак се обади:
— Ще отнеме известно време… и списъкът може да е дълъг. Вече не ги спираме на границата, тия руснаци. Студената война свърши, ако си чул.
Райм се изсмя.
— Слушай, Линкълн, като така и така си говорим, нека да те попитам нещо.
Райм си спомни онова, което Мълбри бе казал преди малко.
Ще ти разкажа по-късно…
— Да?
— Случаят, за който ти казах. Разбихме радикална клетка в предградията на Париж. Всичко е наред. Но в хода на акцията нашият екип засече цифров трафик, който привлече вниманието ни. Съобщения между Париж, Централна Америка и Ню Йорк. Тази тройна комбинация намирисва на тероризъм.
— По тези направления сигурно минават по милион имейли всеки ден — отбеляза Райм.
— Със сигурност. Но тези са различни. Бяха кодирани с помощта на дванайсетични алгоритми. Практически неподлежащи на дешифриране. И това е доста смущаващо.
Райм имаше представа за дванайсетичната числова система, тоест изградена на базата на 12, а не на 10. Двоичната система има само две цифри: 0 и 1. Десетичната има десет: от 0 до 9. Дванайсетичната има дванайсет, от 0 до 9 плюс два допълнителни символа: А и В.
Мълбри продължи:
— Методът за криптиране е толкова „праведен“ — както се изразяват техничарите — че третираме софтуера като оръжие. По „Правилата за борба с международния трафик на оръжие“ на Държавния департамент той е равносилен на боеприпаси. Тъй като един от източниците на съобщенията е Ню Йорк, много ми е любопитно дали някой от градската полиция е попадал на дванайсетично криптирани имейли или есемеси.
— Не. Не съм чувал за такова нещо. — Райм погледна Купър. — Мел, някакви случаи на дванайсетично криптиране?
— Не.
— Обади се на Родни и провери дали той не е чул нещо. — Райм отново заговори по телефона: — Ще говорим с нашия експерт. Ще видим.