— Благодаря. Доста сме разтревожени. Проверяваме местата, от които може да са изпратени съобщенията. Много ще е трудно да ги локализираме. Проксита, разбира се. — Мълбри пак се изсмя: — Праведни.
— Ще ти се обадя, ако открием нещо.
Двамата си казаха дочуване и затвориха.
Хъм, интересна идея да се използва дванайсетичната система като основа за криптиране. Райм се интересуваше от математика и знаеше, че според много математици бройната система на основата на числото дванайсет е много по-лесна за научаване и за изчисления. Даже беше чел за дванайсетичните часовници, в които една минута се равнява на петдесет секунди. Часовниково показание 7:33:4А в дванайсетичен код например е 2:32:50 стандартно часово време.
Очарователно.
Но, разбира се, това нямаше значение. И Райм прогони тези мисли. Надяваше, че ще може да помогне на Мълбри, но Извършител 47 беше приоритет. Телефонът иззвъня. Номерът беше непознат.
Като се надяваше, че не е поредната телефонна реклама, Райм вдигна:
— Ало?
— Господин Райм? Капитан Райм?
Акцентът, макар и едва доловим, беше испански.
— Да?
— Казвам се Антонио Карерас-Лопес и съм адвокат от Мексико. В момента съм в Ню Йорк и се питах дали ще можете да ми отделите няколко минути от времето си.
— Много съм зает. За какво става дума?
— Един от клиентите ми в момента е подсъдим. — Гласът на Лопес беше нисък и мелодичен. — Бих искал да обсъдя с вас нещо, което изникна. Свързано е с вас.
— Кой е вашият клиент?
— Мексикански гражданин е. Ако следите новините, вероятно сте чули за него. Едуардо Капиля. По-известен като Ел Алкон.
Линкълн Райм рядко се изненадваше. Но всяко вълнение в неподвижното му тяло се проявяваше като силна пулсация в слепоочията му. Лопес се обаждаше точно за случая, в който Райм искаше да участва, но нямаше време заради срещата с Дарил Мълбри и САР във Вашингтон.
— Да, запознат съм със случая. Обяснете, моля.
Лопес продължи:
— Знам, че сте запознат с процедурата при криминалните дела. Прокуратурата е длъжна да осигури на защитата доказателствените материали преди делото. В материала, който получихме, видяхме вашето име като потенциално вещо лице и свидетел по въпросите на криминалистиката. Но имаше бележка, че не сте на разположение.
— Оставих името си като консултант на прокуратурата, но трябваше да пътувам извън града.
— Проучих ви, капитане, и признавам, останах впечатлен от опита и квалификацията ви. Много впечатлен. — Лопес замълча за момент. — Доколкото разбирам, консултантските услуги, които извършвате, са изключително за обвинението.
— Работя и по граждански дела — за ищеца или ответника — но в наказателните, да, консултирам прокуратурата.
„И от време на време разузнаването“ — мислено допълни Райм.
— Аха, ясно. Ако позволите да ви отнема няколко минути, за да обясня? Делото е в ход и обвинението представи тезата си. Но при прегледа на материалите нашите експерти намериха нещо, което изглежда смущаващо. Изглежда, че доказателствата, част от доказателствата, са фалшифицирани от полицията или ФБР. Моят клиент няма добро име и — честно казано — не е добър човек. Вършил е лоши неща. Но това не означава, че е виновен за престъпленията, за които го съдят.
— Искате да ме наемете, за да установя дали веществените доказателства са фалшифицирани?
— Мисля, че не сте човек, който се интересува много от парите, макар че сме готови да ви платим солиден хонорар. Струва ми се обаче, че сте човек, който държи на справедливостта. В този случай има нещо, което не е наред. Но не мога да намеря някого, който е готов да ми помогне да го докажа. Говорих с четирима бивши прокурори и пенсионирани детективи и двама професионални криминалисти, но всички отказаха.
— Подадохте ли жалба за изключване на веществените доказателства или за процедурни нарушения?
— Още не. Не искаме да го правим без убедителни доказателства.
Райм се замисли.
— От това, което прочетох, изглежда, че има няколко обвинения.
Лопес се изкиска:
— О, да. Тъй като нямаме договорни отношения, ще се въздържа да давам подробности. Но позволете ми да приведа един пример. Някой е обвинен по пет параграфа. Няма съмнение, че е виновен по един от тях — да речем, незаконно влизане в страната. Има достатъчно доказателства. И съдът със сигурност ще го обяви за виновен за това. Но по другите, по-сериозни обвинения, нападение със смъртоносно оръжие и опит за убийство, той е сто процента невинен. Някой друг е извършил тези престъпления и моят клиент, моят хипотетичен клиент, дори не е бил наблизо, когато са се случили.