— Справедливост — прошепна Райм.
— Справедливост — повтори адвокатът. — Да, точно това е проблемът. Господин Райм, като четох за вас, видях, че веднъж сте свидетелствали по молба на мъж, искащ да бъде пуснат от затвора на основание, че в лабораторията умишлено са фалшифицирани резултатите от ДНК анализ. Казали сте пред съда, че независимо дали умишлено или неволно, не е допустимо криминалистът да прави грешки. Истината е над всичко, така сте казали.
Райм си спомняше случая; още ясно си представяше лицето на човека, лежал осем години за изнасилване, което не беше извършил. Очите му, вперени в Райм, бяха изпълнени с надежда и отчаяние. Лаборантката, която умишлено бе фалшифицирала резултата, защото била убедена, че е виновен, не смееше да вдигне поглед.
Сега Райм каза:
— Никога не си съставям мнение за моралните качества на обвиняемите в съдебните дела, по които работя. В момента имам важно разследване, но може да се отбиете у дома да поговорим.
— О, наистина ли, господин Райм? Много съм ви благодарен.
— Нищо не мога да обещая, но бих искал да чуя повече подробности.
Уговориха се за час и Райм каза адреса си. Затвориха.
Райм се приближи с количката до таблиците с уликите. Купър попълваше последната информация от лабораторията по криминалистика в Куинс: по якето, което бяха намерили в уличната шахта, нямаше ДНК или пръстови отпечатъци. Събраните косми и натривки от мястото на нападението в Грейвсенд също не бяха послужили.
Райм се втренчи в думите на дъската. После се абстрахира от тях и пак се замисли над казаното от мексиканския адвокат. Замисли се също за Сакс, Селито, Купър и другите, трудещи се неуморно по случая „Извършител 47“. Запита се как ли щяха да реагират, ако знаеха, че се изкушава да се включи в екипа на наркотърговеца?
Нямаше добър отговор на този въпрос и затова реши повече да не умува над него и пак се върна към уликите.
Трийсет и шеста глава
Изразът „прикован на легло“ не беше много адекватен за наши дни. Беше подходящ за едно време.
Отдавна, много отдавна.
Отдавна като Джейн Остин. Отдавна като сестрите Бронте. Романите, които Клеър Портър четеше и препрочиташе — в колежа и по-късно. И напоследък — пак.
Прикован на легло.
Често в тези книги имаше герой, завит с дебели юргани и одеяла, с компрес на челото, горящо от някаква загадъчна, неназована болест. Или от изтощение. Изтощението било често срещано заболяване в ония времена. Когато четеше за живота през осемнайсети и деветнайсети век, Клеър винаги се питаше какво може да е било толкова изтощително тогава, че да повали човека на легло в продължение на седмици. Или да го накара да предприеме далечно плаване (за представителите на хайлайфа).
Хайлайф. Още една звучна дума от онова време.
„Никакъв хайлайф не е този мой прикован на легло живот“ — помисли си трийсет и четири годишната жена.
Легнала на специалния си ергономичен матрак в спалнята на партерния си апартамент в Бруклин, Клеър погледна през прозореца към парка „Кадман“ — сив, влажен и студен днес, напълно в тон с настроението й.
Стройната брюнетка, барманка в кафене, беше на легло не от умора или от неизвестно въображаемо заболяване, а защото се беше спънала в куче. Дори не в своето, а в едно дребно космато същество, което се бе изплъзнало от собственичката си, докато Клеър и съпругът й бягаха за здраве, и се шмугна между краката й. Тя инстинктивно се опита да го прескочи и тогава чу изпукване в глезена си. Падна.
„По дяволите, навехнах си крака“ — помисли си.
Обаче не. Беше кошмарно счупване.
Две операции за начало, после лечение срещу инфекция, след това пак под ножа — за поставяне на стоманени пирони. „Желязната лейди“ — смело се пошегува съпругът й, въпреки че очевидно й съчувстваше за болката — и разбираемо, изглеждаше ужасен при мисълта за новите си отговорности (имаха осемнайсетмесечна дъщеричка). Бащата — графичен дизайнер в Мидтаун — сега поемаше по две работни смени. И Клеър дори не искаше да си спомня пресилената му бодра усмивка, когато лекарят каза, че е по-добре да избягват „интимни отношения“, които биха могли да изложат глезена на риск, поне за следващите шест месеца. (Имаше нещо старомодно и аристократично в този избор на думи от специалиста, като се замислиш.)