После Вимал си помисли, че това може би е плод на въображението му. Може би младата жена отиваше да прекара няколко дни с приятелки от колежа, да пие вино на воля, да спи с някое момче от местния бар и да си прекара прекрасно.
Кое беше истината?
Той имаше чувството, че колкото повече остарява, толкова по-малко знае.
Металически глас с неопределен пол обяви, че автобусът е готов за заминаване. Вимал се наведе, взе чантата си и се изправи.
— Някаква идея къде може да е избягал?
— Никаква — отговори Сакс на въпроса на Райм.
Говореха за Вимал Лахори и бягството му от мазето, в което бе заключен от собствения си баща. Много хитро младежът се беше престорил, че работи над някаква скулптура, а през цялото време е рязал стоманените решетки на прозорчето.
Пълна глупост беше, разбира се, че баща му бе решил да си играе на тъмничар.
Сакс продължи:
— Взел е около три хиляди от баща си — макар че според майка му парите си били негови. Лахори взема всичко, което момчето изкара като шлифовчик на диаманти, и го влага в банката. Дава му само джобни.
— На неговата възраст? Хъм.
На вратата се позвъни и Том отиде да отвори. Върна се след няколко минути с Едуард Акройд, облечен с елегантен костюм на фини светлосиви райета, безупречно изгладен. Англичанинът носеше също бяла риза и раираната вратовръзка в червено и синьо. Райм си го представи със същото облекло на среща на Даунинг стрийт 10.
— Линкълн. Амелия.
Акройд най-после се беше отказал от официалното „господин Райм“ и „госпожа Сакс“. Криминалистът предполагаше, че протоколът от „Скотланд Ярд“ се е запечатал трайно в подсъзнанието му.
Акройд поздрави и Купър.
— Някакви нови следи? — попита после.
Райм му каза за последното развитие по случая.
— Вимал Лахори. — Акройд кимна. — Пак е някакъв напредък. Да го заключат в мазето? — Намръщи се леко. — И после изчезнал. Не си ли дава сметка, че е в опасност? Всъщност глупав въпрос. Разбира се, че знае. Но защо не иска да ни помогне?
— Отговорът се крие в мазето — каза Сакс. — Според мен иска да избяга от баща си точно толкова, колкото от Извършител четирийсет и седем. Ако го намерим, няма да може да се измъкне от баща си.
Том предложи да вземе палтото на Акройд, но той обясни, че не може да остане; имал среща с друг клиент.
Британецът се обърна към Сакс:
— Значи говорихте със семейството му? Те трябва да имат представа къде е отишъл. При приятели, други роднини.
— Дадоха ми няколко имена, но нищо не открихме. Вимал не е споделял много със семейството си. Баща му предложил петстотин долара награда и синът на един шлифовчик, за когото Вимал работел, го предал. — Тя сви рамене. — Предполагам, че бащата и сега ще направи същото. Може би това ще ни наведе на следа. И ще ми се обадят, ако чуят нещо.
— Сигурна ли си? — попита Райм. — Дали няма пак да се опитат да го заключат?
— Заплаших ги с обвинение във възпрепятстване на правосъдието. Мисля, че ще бъдат дисциплинирани.
Акройд съобщи, че той самият няма голям напредък.
— От суровите диаманти, които престъпникът е откраднал от Пател, няма и следа. Това потвърждава, че имаме работа с луд, който просто събира камъни. Никой не съобщава за други обаждания от него в издирване на чирака. И хората са още по-малко склонни да говорят от когато и да било. Всички са уплашени. Чух слухове, че продажбите на годежни пръстени са паднали с двайсет на сто.
Извършител 47 може да беше луд, но ако целта му бе да издигне диамантите като нещо неприкосновено, доста добре се справяше.
— Така, можех да ви съобщя това и по телефона, разбира се. Но исках да ви видя лично. Нося ви подарък. — Говореше на Райм. Бръкна в найлоновата торбичка, която държеше, и извади кутия с размери около петнайсет на двайсет сантиметра, лъскава и със снимки на някакъв електронен продукт отгоре. Отвори я и извади устройство, подобно на таблет. Сложи го до количката на Райм и натисна едно копче отстрани. Устройството се включи и на екрана се появи меню.