Хароче бе унищожил чипа на Илян, за да му открадне мястото.
Разбира се, всички записи бяха подправени съвършено. Хароче знаеше всички кодове на Илян, беше разполагал с достатъчно време и отлично познаваше вътрешните системи на ИмпСи. Майлс скочи от стола си и закрачи назад-напред. Този слон всъщност много приличаше на змия, да.
„Хароче е, по дяволите, знам го.
О, нима? Докажи го, имперско ревизорче.“
Всички веществени доказателства се бяха изпарили като дим, цялата документация бе под контрола на Хароче. Майлс имаше много по-малко улики срещу генерала, отколкото генералът — срещу Галени.
Не можеше да го обвини просто така, най-малкото щяха да го нарекат истерик. Имперският ревизор имаше власт, но шефът на ИмпСи също имаше власт. Щеше да получи само един шанс, след което щеше да е ред на Хароче да нанесе удара си. „Може да започнат да ми се случват много странни неща.“ Всъщност в момента, в който откажеше фантастичния подкуп на Хароче, генералът щеше да разбере, че Майлс знае. „Няма много време.“
Мотив. Присъда. Доказателство.
Той се просна по гръб на пода и впери очи в тавана. Стиснатите му юмруци удариха по изтъркания килим.
Ами… ако приемеше подкупа и изчакаше по-добра възможност? Тогава можеше да си върне „Дендарии“ и да постигне справедливост.
Да!
Хароче и Майлс можеха известно време да работят заедно или поне можеше да го накара да си мисли така… Внезапно със закъснение му хрумна, че всички ласкателства на генерала са били чисти глупости. Хароче не харесваше адмирал Нейсмит. Щеше ли да мине много време, докато инсценираше нещастен случай? И тогава нямаше да има криосъживяване. Животът на оперативните агенти на ИмпСи така или иначе винаги бе изложен на опасност. Почест сред крадци, да. Смърт, традиционната отплата за измяна — фитил, бавно горящ от средата към двата края. „Що за живот ще водим? Извънредно стимулиращ.“
От мислите му го откъсна силно почукване на вратата и той трепна.
— Кой е?
— Майлс — разнесе се ниският алтов глас на майка му. — Добре ли си?
— Нали не си получил припадък? — присъедини се към графинята Илян.
— Не… не. Добре съм.
— Какво правиш? — попита лейди Воркосиган. — Чухме много стъпки, изтропване…
Майлс с усилие успокои гласа си.
— Просто… се боря с едно изкушение.
— Кой печели? — почти весело попита Илян.
Майлс проследи с поглед пукнатините в мазилката на тавана.
— Струва ми се… все пак аз.
Илян се засмя.
— Ясно. До скоро. Няма да се бавя.
Стъпките им се отдалечиха.
„Лукас Хароче, мразя те.“
Ами ако Хароче играеше честно с него? Ами ако предложението не беше подкуп и после не го очакваше нож в гърба?
Шефът на ИмпСи очевидно добре познаваше адмирал Нейсмит. Нейсмит щеше да извика „Да!“ и после да се опита да се измъкне от сделката. Но Хароче не познаваше лорд Воркосиган. Всъщност никой не го познаваше, даже самият Майлс. Бе познавал момчето с това име, много отдавна. Ала новият лорд Воркосиган беше съвсем друг човек и Майлс не смееше да мисли за неговото бъдеще.
Внезапно с ужас осъзна шума в главата си. Хароче Кукловода го беше карал да тича в кръг в опит да си захапе опашката. Ами ако престанеше да играе неговата игра? Ами ако просто… спреше? Имаше ли друга игра?
„Кой си ти, момче?
… Кой пита?“
С тази мисъл настана блажена тишина. Отначало я взе за космическа пустош, вечно падане без отдолу да има земя. Ала наоколо му цареше неподвижност: странно ведра и уравновесена. Никакво ускорение, нито напред, нито назад, нито настрани.
„Аз съм такъв, какъвто реша. Винаги съм бил какъвто реша… макар и не винаги какъвто искам.“
Майка му често казваше: „Когато взимаш решение за някаква постъпка, всъщност взимат решение за последствията от нея. И когато искаш някакви последствия, трябва да предприемеш необходимите действия.“
„Искам да съм… самият аз.“
Хароче се превърна в едва забележима фигурка в далечината. Майлс не бе съзнавал, че е способен да смалява противника си така, и това го удиви.
„Но бъдещето ми ще е кратко, ако не направя нещо.“ Наистина ли? До този момент Хароче не беше убил никого. И смъртта на имперски ревизор по време на разследване щеше да събуди най-невероятни подозрения. На мястото на Майлс щяха да се появят поне петима нови ревизори, гневни и абсолютно неподатливи на ласкателства. Шефът на ИмпСи нямаше да е в състояние да се справи с всички тях.
Ала Галени бе съвсем друго нещо. Какво по-традиционно от това един опозорен офицер да се самоубие в килията си? Точно във ворски стил. Самопризнание, изкупителен жест. И случаят щеше да приключи, о, да. Несъмнено щеше да е много добре инсценирано самоубийство. Хароче имаше богат опит с тези неща и нямаше да допусне аматьорски грешки. Не оставаше никакво време. А доказателствата, с които разполагаше Майлс, бяха като дим.