— Тогава защо ми причиняваш тази мъка?
— Защото трябва да решиш. Ели, веднъж и завинаги.
— Ти трябва да решиш, не аз!
— Да. Точно така. Мога да продължа с теб. Мога да продължа и без теб, ако се наложи. Но не мога да спра, Ели, дори заради теб. Пълният покой не е живот, а смърт. Знам го.
Тя бавно кимна.
— Поне това ми е ясно.
После започна да яде супата си, без да откъсва очи от неговите.
Любиха се за последен път, любиха се за сбогом, разбра Майлс, всеки в отчаян опит да достави удоволствие на другия.
Накрая той с въздишка седна на огромното легло.
— Не става, Ели.
— Трябва да стане — измърмори тя. Майлс хвана ръката й и я целуна по китката. Куин се надигна и седна до него. Двамата дълго мълчаха.
— Ти си предопределен за войник — каза тя накрая. — А не за някакъв, някакъв… надут бюрократ.
Майлс се отказа да обяснява на небараярка древния и знатен пост на имперския ревизор.
— За да си велик войник, ти трябва велика война. В момента наоколо няма такава. Сетаганданците кротуват за пръв път от десет години. Пол не е агресивен и напоследък сме в добри отношения с целия Хеген. Джаксън Хол е отвратителна дупка, но те са прекалено разединени, за да представляват военна опасност. А и не съм сигурен, че бих могъл да участвам във война на страната на агресора.
— Баща ти го е направил. Със забележителен успех.
— Оспорван успех. Би трябвало по-внимателно да изучиш нашата история, скъпа. Но аз не съм като баща си. Няма нужда да повтарям неговите грешки. Мога да изобретя чисто нови.
— Напоследък започваш да се интересуваш от политика.
— Изисква го новата ми работа. Ако някога потрябвам на империята като войник, могат да ми пратят съобщение по комуникационния пулт… Виж, не искам да кажа, че вече няма да има спасителни операции, от време на време. Имай предвид, като адмирал Куин, мястото за сладкото ти дупе ще е удобен мек стол в оперативен център. Няма винаги лично да командваш взводовете. Това не е редно за висш щабен офицер и е прекалено опасно.
Куин прокара пръсти по паяжината белези по гърба му.
— Ти си лицемер, любими.
Майлс благоразумно реши да не спори.
— Това… ми напомня за нещо, за което исках да те помоля. Услуга. За сержант Таура.
Ели едва забележимо се напрегна.
— Да?
— Последния път, когато я видях, забелязах, че косата й се прошарва. Знаеш какво значи това. Наскоро разговарях за това с Канаба, спомняш си го. Той й дава още най-много два месеца. Искам да ми обещаеш, че ще ми съобщиш навреме, за да дойда и да я видя преди да умре. Не… не искам да е сама.
— Добре — сериозно отвърна тя. После прибави: — Така… спал ли си с нея?
— Хм… — Майлс мъчително преглътна. — Това беше преди теб, Ели. — И след малко се почувства принуден да признае: — И после, от време на време. Съвсем рядко.
— Така си и знаех.
„Щом ще си причиняваме болка…“
— Ами… ти? Нямаше ли никой друг след моето заминаване?
— Не. Аз съм добро момиче. Виж, преди теб, беше друга Куин.
— Би трябвало да се подразбира, но за всеки случай… нали знаеш, че си свободна от всякакви лични задължения към мен?
— За да можеш да си свободен и ти ли? Това ли било? — Тя го докосна по лицето и се усмихна. — Нямам нужда да ме освобождаваш, любими. Аз мога да се освободя сама, когато реша.
— И винаги си ми харесвала заради това. — Майлс се поколеба. — Но дали можеш да решиш винаги, когато поискаш?
— Това е въпросът — тихо каза Куин. И след дълго мълчание добави: — Надявам се да намериш своята лейди Воркосиган. Която и да е тя.
— И аз се надявам, Ели — въздъхна Майлс. — Но ме е страх от търсенето.
— Мързеливец — измърмори тя.
— И това е вярно. Ти беше мечтата на пияницата, Куин. Доста ме разглези, да знаеш.
— Трябва ли да се извинявам?
— Никога.
След последвалата дълга целувка Ели си пое дъх и попита:
— Докато продължаваш да търсиш, може ли от време на време да се виждаме?
— Навярно… Не знам. Ако случайно се озовем по едно и също време на една и съща планета. Вселената е голяма.
— Тогава защо все се натъквам на едни и същи хора?
Двамата се отдадоха на милувки — без цел, без бъдеще, без минало, просто миг от времето, в който бяха само Майлс и Ели. След това нещата тръгнаха много по-добре.
После тя прошепна в ухото му:
— Смяташ ли, че новата ти работа ще ти хареса също толкова, колкото аз харесвам моята?
— Започвам да си мисля така. Ти си готова, знам. Напоследък научих, че не бива прекалено дълго да оставяш без повишение способните си подчинени.
— А има ли за какво повече да се бориш? Да се издигнеш от осми до първи ревизор, да речем?