— Това идва с годините служба. Като се замисля, аз съм най-младият от имперските ревизори. Но номерата са само за удобство. Не са свързани с по-висок или по-нисък ранг. Когато се срещат, ревизорите сядат в кръг. Всъщност много необичайно за строго йерархичния Бараяр.
— Като рицарите от Кръглата маса — каза Куин.
Майлс се засмя.
— Не и ако ги видиш… — Той се поколеба. — Е, не знам. Рицарите от Кръглата маса постоянно са се състезавали за почести. Искам да кажа, нали затова Артур е трябвало да направи масата кръгла. Но повечето ревизори са… не мога да кажа, че не са амбициозни, нито че не да постигнали много. Просто са надживели амбицията. Тези стари бараярски рицари са удивително равнодушни. С нетърпение очаквам да ги поопозная.
Ели прокара пръсти през тъмните си къдрици и се усмихна.
— В края на краищата започвам да си мисля, че ще си попаднеш точно на мястото.
— Някога случвало ли ти се е да се озовеш на непознато място и да се почувстваш у дома си? Нещо такова е. Много е… странно. Но в никакъв случаи неприятно.
Тя го целуна по челото за благословия, тон целуна дланта й за късмет.
— Е, щом искаш да си цивилен, бъди добър бюрократичен рицар. Направи така, че да се гордея с теб.
— Ще се постарая, Ели.
Завръщането на Майлс от Комар мина нормално. На другия ден официално щеше да покани приятели, реши той. Дъв, Делия и останалите от семейство Куделка. Но тази вечер седна в кухнята със своя гвардеец и Мама Кости. Готвачката беше малко изнервена — или защото бе нарушил ролята си, или защото бе навлязъл на нейна територия. Но Майлс й разказа няколко вица и тя се смя до сълзи, и го удари с кухненската си кърпа, сякаш е някое от нейните момчета, което безкрайно развесели Пим. Ефрейтор Кости се отби след дежурството си, за да се нахрани и да поиграе с котенцата, които сега живееха или по-точно постоянно бягаха от кашона си край печката.
След късната вечеря Майлс слезе в избата и избра бутилка от най-старото и хубаво вино на дядо си. Когато я отвори, откри, че виното се е вкиснало. Въпреки това отпи малко заради символиката. После я изля в мивката в банята си и се върна за вино от много по-нова реколта, в която бе сигурен.
Този път избра кристална чаша и седна на невероятно удобния стол до прозореца, за да погледа танца на снежинките в задната градина. И вдигна тост към призрачното си отражение в стъклото. Това бе вече третата смърт на адмирал Нейсмит. Веднъж на Джаксън Хол, веднъж в кабинета на Илян и трети, последен, особено мъчителен път с подкупа на Лукас Хароче. Той се приготви за дълго самосъжаление, ала усети, че се радва да е в топлия стол. Преглътна неволната си усмивка и се зачуди дали най-после не губи ума си.
„Тъкмо обратното.“
Хароче не беше чудотворец. Дори не бе цирков факир. Той нямаше власт да му даде или да му отнеме Нейсмит, макар че Майлс потръпна, когато си помисли, че е оставало малко сам да се предаде в ръцете на генерала.
Нищо чудно, че се смееше. Не оплакваше смърт. Празнуваше избавление.
— Аз не съм мъртъв. Тук съм. — Той удивено докосна покритите си с белези гърди.
Чувстваше се странно сам. Вече не се състоеше от две половини. Лорд Воркосиган не беше заменил Нейсмит, просто двамата се бяха слели в едно. „Тясно ли ви е там вътре?“
„Не особено.“
Хара Ксурик бе почти права. Животът не продължаваше. Животът започваше наново. И изобщо не беше такъв, какъвто очакваш. Усмивката му стана още по-широка. Започваше да го измъчва любопитство за бъдещето му.