— Цял ден съм на работа, разбира се… всъщност няма нищо особено. В момента сме в странния период между рождения ден на императора и Зимния празник.
— Как мина рожденият ден тази година? Адски ми липсваше. По това време все още бях на път. Никой не се напи, за да отпразнува случая.
— Да, знам. Трябваше аз да предам торбата със злато от твоята област. Ами, обичайната навалица. Грегор се оттегли рано и всичко свърши много преди сутринта. — Иван присви устни, сякаш внезапно му бе хрумнала страхотна идея. Майлс се приготви да я чуе.
— Знаеш ли какво, след два дни Грегор дава официална вечеря. Ще дойдат двама-трима нови галактически посланици и двама второстепенни съветници, които представиха акредитивните си писма миналия месец. Грегор реши да ги събере наведнъж. Както обикновено, мама играе ролята на домакиня.
Лейди Алис Ворпатрил беше широко известна като главен обществен арбитър на Ворбар Султана, не на последно място заради редовните си задължения в императорската резиденция като официална партньорка на император Грегор, който нямаше нито съпруга, нито майка, нито сестра.
— После ще има танци. Мама ме помоли да заведа неколцина младежи, за да загреем балната зала. Имай предвид, че под „младежи“ тя разбира хора под четирийсет.
— Тя иска да си заведеш момиче — разтълкува предложението й Майлс. — За предпочитане годеница.
Иван се ухили.
— Да, но кой знае защо, повечето ми познати няма да ми заемат своите.
— Трябва ли и аз да си взема партньорка за танците? Вече не познавам почти никого тук.
— Доведи някое от момичетата на Куделка. Като мен. Естествено, това е все едно да отидеш с родната си сестра, но те са адски внушителни, най-вече с масата си.
— С Делия ли ще бъдеш? — замислено попита Майлс.
— Да. Но ако искаш, ще ти я отстъпя и ще взема Мартя. Само че ако ще си с Делия, ще трябва да обещаеш да не я караш да е с високи токове. Тя мрази да носи високи токове.
— Но тя е толкова… внушителна с тях.
— И без тях.
— Прав си. Е… да, добре. — Майлс за миг си представи как получава пристъп в императорската бална зала пред половината ворски столичен каймак. Но имаше ли алтернатива? Да остане сам вкъщи още една нощ и да мечтае за бягството си на Ескобар след поредната операция, да измисли деветнайсет по-непрактични начина да се справи с наблюдението на ИмпСи или как да открадне котката на пазача за компания? А Иван можеше да реши проблема му с транспорта.
— Нямам кола — каза Майлс.
— Къде е скутерът ти?
— Ами… на ремонт.
— Искаш ли да те взема?
Това означаваше да шофира Иван за ужас на всички благоразумни пътници. Можеше да накара Делия Куделка да заеме мястото му. Внезапно му хрумна нова идея и Майлс се поизправи на стола.
— Майка ти наистина ли иска повече хора?
— Да.
— Капитан Дъв Галени е в града. Видях го в щабквартирата на ИмпСи. В аналитичния отдел е, макар че той го приема като награда.
— А, да, знам! Щях да се сетя да ти кажа. Преди няколко седмици дойде при нас с генерал Алегро за някакви консултации с шефовете. Все се канех да организирам нещо в чест на прехвърлянето му във Ворбар Султана, но не ми оставаше време. Вашите момчета от ИмпСи не си подават носа от оная ваша паранончна централа.
— Така или иначе, той се опитва да направи впечатление на едно комарско момиче — продължи Майлс. — Не момиче, жена, предполагам, някаква високопоставена клечка в търговско представителство. Доколкото разбрах, тя блести повече с ума, отколкото с красотата си, което не ме изненадва, защото познавам Галени. И има интересни комарски връзки. Колко точки според теб ще получи той, ако я заведе на официална императорска вечеря?
— Много — решително отвърна Иван.
— Двамата с теб сме му длъжници.
— Така е. И забелязах, че вече далеч не е толкова саркастичен, колкото някога. Може да е поомекнал. Естествено, покани го.
— Ще му се обадя и после пак ще ти позвъня. — Доволен от идеята си, Майлс прекъсна връзката.
ГЛАВА 5
Майлс слезе от колата на капитан Галени, която спря пред източната колонада на императорската резиденция, и се обърна да подаде ръка на Делия Куделка, която всъщност изобщо не се нуждаеше от помощ. Тя измъкна навън дългите си атлетични крака и енергично се изправи. Полите на роклята й, в нейния любим сив цвят, разкриха бални пантофки, удобни и с равна подметка. Делия беше най-високата от четирите дъщери на комодор Куделка — темето на Майлс стигаше на десет сантиметра под рамото й. Той й се усмихна. Тя отвърна с малко крива усмивка.
— Не знам защо ви позволих да ме доведете тук — прошепна в ухото му Делия.