Лайза се засмя.
— Обаче е страхотна история.
— Трябва да са деветима — вметна Галени. — Традиционен брой с няколко възможни варианта за произход от Старата Земя. Това е любима тема за студентски исторически доклади. Но ми се струва, че в момента има само седмина живи имперски ревизори.
— Това пожизнена длъжност ли е? — попита тя.
— Понякога — отвърна Майлс. — Други се назначават само за конкретни случаи. Когато беше регент, баща ми назначаваше само временни ревизори, макар че когато стана пълнолетен, Грегор потвърди няколко от назначенията. По всички въпроси, свързани с техните разследвания, те говорят с Гласа на императора. Пак нещо типично бараярско. Веднъж говорих с Гласа на графа, моя баща. Разследвах убийство в моята област. Беше странно преживяване.
— Звучи адски интересно от социологическа гледна точка — рече Лайза. — Мислиш ли, че бихме могли да поговорим с генерал Ворпарадийс за едно време?
— Не, не! — ужасено възкликна Майлс. — Интересна е институцията. Самият Ворпарадийс е най-склерозиралият старец във Ворбар Султана. Приказва само за това, че стандартите от времето на Ецар били отишли по дяволите — „и обикновено подчертано гледа към мен“ — и разнообразява монолога си с подробни обяснения за стомашните си проблеми.
— Да — съгласи се Делия Куделка. — Постоянно те прекъсва, за да ти каже, че младежите били невъзпитани. Под „младежи“ разбира всички под шейсетгодишна възраст.
— Седемдесет — поправи я Майлс. — Той все още нарича баща ми „по-малкото момче на Пьотър“.
— Всички ревизори ли са толкова стари?
— Е, не чак толкова. Но обикновено избират пенсионирани адмирали и генерали.
Те се отдалечиха от досадния генерал и настигнаха Иван и Мартя Куделка, само за да бъдат отново разделени от майордома, който ги настани на тяхната маса в пищната Малка трапезария. Вечерята вървеше добре. Майлс се насилваше да води разговор с ескобарската посланичка и търпеливо да отговаря на обичайните въпроси за прочутия си баща. Лайза, която седеше срещу него, беседваше с възрастен господин от ескобарската група. Грегор и капитан Галени размениха няколко любезни реплики за бараярско-комарските отношения, подходящи за нежните уши на галактическите гости.
Лайза се напрегна, когато Галени нарочно спомена нещо за комарските транспортни компании и директно се обърна към императора.
— Да, сир. Всъщност Комарският синдикат на превозвачите, който представлявам, е много загрижен за въпроса, в момента обсъждан от Министерския съвет. Подадохме молба за данъчни облекчения върху печалби, пряко инвестирани в капитални подобрения.
Майлс вътрешно изръкопляска на дързостта й да лобира пред самия император. „Да, давай така! Защо не?“
— Да — поусмихна се Грегор. — Министър Ракоци ми спомена за тока. Боя се, че това предложение ще има сериозна опозиция в Съвета на графовете, чийто по-консервативни членове смятат, че огромните ни военни разходи за отбраната на комарските скокови пунктове трябва, хм, пропорционално да се поделят между онези на предните линии.
— Но капиталното развитие ще осигури много по-голяма база за данъчно облагане. Да я източвате прекалено рано е все едно… все едно да изядете зърното си за посев.
Императорът повдигна вежди.
— Извънредно точна метафора, доктор Тоскана. Ще я предам на министър Ракоци. Това може да се хареса на някои от нашите провинциални графове повече от сложните дискусии на скокова технология, за която той се опитва да ги образова.
Лайза се усмихна. Грегор отвърна на усмивката й. Галени изглеждате откровено самодоволен. След като постигна своето, Лайза има благоразумието да насочи разговора към по-леки въпроси или поне към ескобарската политика по отношение на скоковата технология, потенциално далеч по-безопасна от бараярско-комарските данъчни отношения.
След това в балната зала на долния етаж засвири Оркестърът на Имперската служба, определено най-миролюбивите и талантливи войници на Бараяр. Старият полковник, който дирижираше, от години работеше в императорската резиденция. Грегор официално откри танците с лейди Алис, а после, както изискваше етикетът, с поредици от дами по реда на общественото им положение, започвайки с ескобарската посланичка. Майлс изтанцува своите дни танца с високата руса и красива Делия. Направил съответното впечатление на околните, той се отдалечи и застана до стената. Капитан Галени също танцуваше — ако не добре, то поне полагаше усилия. След двадесетте си години в Службата той мислеше за политическа кариера и методично събираше всички възможни необходими умения.