Един от гвардейците на Грегор се приближи до Лайза и скоро тя танцуваше огледален танц срещу Грегор. Майлс се зачуди дали тя няма да се възползва от възможността, за да постигне нещо повече за търговските връзки. Комарският синдикат на превозвачите трябваше да й даде извънредно възнаграждение за тази вечер. Мрачният Грегор високо се засмя на нещо, което Лайза му каза.
Тя се върна при Галени, който временно подпираше стената с Майлс. Очите й блестяха.
— Той е по-интелигентен, отколкото предполагах — задъхано рече Лайза. — Слуша… много внимателно. Като че ли разбира всичко. Или се преструва?
— Не се преструва — увери я Майлс. — Попива всичко. Но Грегор трябва да внимава какво говори, тъй като думата му буквално е закон. Като човек е срамежлив, но не му е позволено да го проявява външно.
— Не му било позволено ли? Звучи адски странно.
Лайза още три пъти имаше възможност да изпита сдържаността на императора на дансинга преди приемът благоприлично и консервативно да свърши в единадесет часа. Майлс се чудеше дали Грегор не го е излъгал за срамежливостта си, защото и той успя да накара Лайза да се засмее.
Успя да хване императора насаме почти в самия край на вечерта. За съжаление, първите думи на Грегор бяха:
— Чух, че си успял да ни върнеш нашия куриер почти цял. Малко под обичайните ти стандарти, нали?
— О. Значи Ворберг се е завърнал.
— Така ми съобщиха. Как точно се случи?
— Хм… много неприятен инцидент с автоматичен плазмен пистолет. Ще ти разкажа всичко, но… не тук.
— Нямам търпение.
Това включваше Грегор в растящия списък с хора, които Майлс трябваше да избягва. По дяволите.
— Къде намерихте тази изключителна млада комарка? — загледан в далечината, попита императорът.
— Доктор Тоскана ли? Страхотна е, нали? Възхищавам се на смелостта й не по-малко, отколкото на деколтето й. За какво си говорихте?
— Предимно за Комар… Имаш ли, хм, адреса й в Синдиката на превозвачите? Е, няма значение, Саймън ще го открие. Наред с подробен доклад, независимо дали искам, несъмнено.
Майлс се поклони.
— ИмпСи обича да ви служи, сир.
— Дръж се прилично — измърмори Грегор и Майлс се усмихна.
Майлс покани двамата комарци на по чаша в замъка Воркосиган, без да се замисли за усложненията с припасите си. Галени любезно понечи да отклони предложението, като спомена, че на другия ден бил на работа, но Лайза го прекъсна:
— О, да, моля. С удоволствие ще разгледам къщата, лорд Воркосиган. От нея лъха на древност.
Галени незабавно преглътна възраженията ги.
Всички стаи на първия стаж изглеждаха прекалено големи, мрачни и зловещи за трима души, затова Майлс ги отведе в по-човешкия малък салон. Наложи се припряно да вдигне калъфите от мебелите, за да има къде да седнат. Той настрои осветлението на разумно романтичен привечерен сумрак, после отново изтича долу в търсене на три чаши и подходящо вино. Върна се доста задъхан.
Междувременно Галени не се бе възползвал от открилата му се възможност. Майлс трябваше да разчисти само малкия диван и да ги принуди да седнат един до друг, а не на удобните фотьойли. Сериозният, спазващ правилата капитан, изглежда, не съзнаваше тайния копнеж на своята дама към малко романтични глупости. Майлс си спомни за Таура, принудена от ръста, работата и ранга си да носи постоянна маска, прекалено опасна, за да се подиграват с нея. Лайза не беше прекалено едра, но навярно бе прекалено умна, прекалено съвестна по отношение на обществените си задължения. Тя никога нямаше директно да му предложи. Галени я караше да се усмихва, ала не и да се смее. Липсата на каквото и да е усещане за игра помежду им разтревожи Майлс. Той бе убеден, че човек трябва да има чувство за хумор, за да прави секс и да запази разсъдъка си.
Но в момента не се чувстваше в състояние да дава съвети на комареца за любовния му живот. По дяволите. Галени беше голямо момче, можеше сам да открие собственото си проклятие.
Не бе трудно да насочи Лайза към разговор за работата й, макар че така нещата ставаха малко едностранни. Майлс и Галени естествено не можеха да говорят за строго секретните си професии. Очевидно това щеше да е темата на вечерта: комарско-бараярските отношения и историята. След завладяването на Комар родът Тоскана беше оказал значително съдействие на Империята, на което се дължеше и днешното му положенне.
— Но не може да се каже, че са колаборационисти — категорично заяви Майлс. — Мисля, че това определение трябва да се използва само за онези, които са ни помагали преди бараярското нашествие. Фактът, че са отказали да се присъединят към съпротивата, не означава, че не са патриоти. Тъкмо обратното. — Бараярското нашествие не беше било изгодно и за двете страни, но онези, които бяха приели новата власт, просто бяха успели да ограничат загубите си и да продължат напред. Сега, едно поколение по-късно, успехът на предвождалата от Тоскана възродила се олигархия доказваше, че са били прави.