Майлс се вледени, сякаш от спомена за ледената си смърт. Внезапно си представи психическото състояние на човек, скочил или блъснат от покрива на много висока сграда — в онази субективна вечност докато стигне до земята. „Току-що допуснахме ужасна грешка. О, да.“
— Разбира се — продължи Илян, — не ме безпокоят толкова самите пристъпи, колкото фактът, че си ги скрил от лекарите на ИмпСи. Че си ги излъгал, а чрез тях и мен.
Майлс мъчително преглътна и потърси в парализирания си ум начин да защити иезащитимото. Онова, което не можеше да се защити, можеше само да се отрече. Той си представи как весело изчуруликва: „Какви пристъпи?“ Не.
— Доктор Дърона… каза, че щели да минат от само себе си. — „Наистина го каза, по дяволите, наистина.“ — Или… че може да минат — поправи се Майлс. — По онова време смятах, че съм се възстановил.
Илян сбърчи лице, взе от бюрото шифрован диск и го стисна между палеца и показалеца си.
— Това е последният независим доклад от „Дендарии“. Включително доклада на твоята корабна лекарка. Онзи, който е пазила в каютата си, не в лазарета. Не е било лесно да ги вземат. Очаквах ги. Получиха се снощи.
„Той има трети наблюдател. Можех да се досетя. Трябваше да се досетя.“
— Искаш ли да поиграем на въпроси и отговори? — сухо попита Илян.
— Не — промълви Майлс. Макар че не бе искал да шепне. — Край на игрите.
— Добре. — Илян леко се залюля на стола си и хвърли диска на бюрото. Лицето му приличаше на самата смърт. Майлс се зачуди как изглежда самият той. С разширени очи като на животно, попаднало под фарове на автомобил, летящ към него със сто километра в час, навярно.
— С това — посочи към диска Илян — ти си предал подчинените си, които са зависели от теб. Както и своите началници, които са ти вярвали. И предателството ти е било съзнателно. Имат ли какво да кажеш в своя защита?
„Ако тактическата ситуация е лоша, промени позицията си. Ако не можеш да победиш, промени правилата.“ Вътрешното му напрежение го накара да стане. Той закрачи пред бюрото на Илян и повиши глас.
— Служих ви с тялото и кръвта си цели девет години. Питайте когото искате дали съм ви служил добре. Над трийсет операции и само две донякъде могат да се определят като провали. Излагал съм живота си на опасност десетки пъти. Буквално. Това нищо ли не означава за вас?
— Означава много, — Илян въздъхна. — Тъкмо затова ти предлагам пенсиониране по болест, ако доброволно подадеш оставка.
— Да подам оставка? Да напусна? Това ли е вашата представа за услуга? ИмпСи е скривала и по-големи скандали — знам, че можете нещо повече, ако пожелаете!
— Това е най-добрият начин. Не за теб, а за името ти. Премислил съм го от всички страни. Мисля вече от няколко седмици.
„Ето защо ме повика тук. Няма никаква операция. И изобщо не е имало. Само това. Нямам никакъв шанс.“
— След като трийсет години служих на баща ти — продължи Илян, — не мога да постъпя по друг начин.
Майлс се вцепени.
— Баща ми ли… е поискал да ме уволните? Той знае ли?
— Все още не. Оставям на теб да го уведомиш. Не искам да го направя аз.
Рядка проява на страхливост от страна на Илян и страшно наказание.
— Влиянието на баща ми — горчиво рече Майлс. — Каква услуга!
— Повярвай ми, ако не беше службата ти, на която ти така основателно се позоваваш, даже баща ти нямаше да успее да ме накара да се смиля над теб. Кариерата ти ще приключи тихо, без публичен скандал.
— Да — въздъхна Майлс. — Адски удобно. Така ми затваряте устата и не ми давате възможност да обжалвам решението.
— Искрено те съветвам да не докарваш нещата до военен съд. Никога няма да получиш по-благосклонна присъда от моята. Уверявам те, няма на какво да разчиташ. — Илян подчертано почука по диска. — Само заради този доклад ще имаш късмет, ако се измъкнеш с дисциплинарно уволнение.
— Обсъждали ли сте въпроса с Грегор? — попита Майлс. Императорска милост, последната му надежда, която се беше заклел никога да не иска…
— Да. Изключително обстойно. Цяла сутрин разговаряхме само за това.
— О!
Илян посочи комуникационния си пулт.
— Приготвил съм документите ти. Трябва да ги подпишеш още сега. Отпечатък от дланта ти, сканиране на ретината и край. Униформите ти… не са от военните складове, така че няма нужда да ги предаваш и според традицията можеш да запазиш военните си отличия, но се опасявам, че трябва да те помоля да върнеш сребърните очи.