Галени го събу.
— Поне не се е вкочанил.
„Не, съвсем отпуснат съм.“ Вкочаняването щеше да изисква усилия. Ботушите изтрополиха на пода. Иван си съблече куртката, нави нагоре ръкавите на ризата си, пъхна ръце под мишниците му и го повдигна. Галени го хвана за краката.
— По-лек е, отколкото си мислех — отбеляза той.
— Да, но трябва да видиш Марк — отвърна Иван.
Двамата го свалиха по тясното стълбище на третия етаж. Може би щяха да го оставят на леглото в спалнята му. Това щеше да му спести малко неприятности. Може би там щеше да успее да заспи. Може би, ако имаше късмет, щеше да се събуди през следващия век, когато от името и света му нямаше да е останало нищо друго освен изопачени легенди.
Но те продължиха покрай вратата на стаята му и го внесоха в старата баня. Вътре имаше древна желязна вана, толкова голяма, че като малък бе плувал в нея.
„Искат да ме удавят. Още по-добре. Ще им позволя.“
— Едно, две, три, на три — каза Иван.
— Просто три — отвърна Галени.
— Добре.
Те го прехвърлиха през ръба и Майлс за пръв път зърна какво го очаква отдолу. Тялото му се опита да се сгърчи, но отдавна неизползваните му схванати мускули му изневериха и пресъхналото му гърло спря яростния му вик.
Стотина литра вода. В които плаваха петдесетина килограма ледени кубчета.
Той потъна в смразяващия студ. Дългите ръце на Иван го потопиха до дъното.
Майлс изплува на повърхността и извика:
— Студе… — но братовчед му пак го натисна надолу. При следващото поемане на дъх:
— Иване, проклет…
На третото изплуване успя да нададе нечленоразделен вой.
— Аха! — весело възкликна Иван. — Значи съм бил прав, че това ще те освести! — После се обърна към Галени, който се беше отдалечил от хвърчащите във всички посоки пръски. — Откакто служи като метеоофицер в лагер „Вечен лед“, повече от всичко мрази студа.
Майлс се изскубна от ръцете на Иван и като плюеше ледената вода, се покатери прел ръба и падна до ваната. Тук-там по подгизналата му куртка имаше ледени кубчета. Той сви юмрук и замахна към ухиленото лице на братовчед си.
Улучи го в брадичката. Болката му достави удоволствие. За пръв път в живота си успяваше да го удари.
— Хей! — извика Иван и отскочи назад. — Внимавай! Така можеш да си счупиш ръката.
— Вече не — задъхано отвърна Майлс, спря да се мята и се разтрепери.
Братовчед му разтърка брадичката си и повдигна вежди.
— По-добре ли си?
Майлс му отговори с порой от ругатни и го замери с няколко ледени кубчета.
— Радвам се да го чуя — добродушно каза Иван. — Сега ще ти кажа какво ще направиш и ти ще ме послушаш. Първо, ще отидеш в стаята си и ще съблечеш тая мокра униформа. После ще депилираш отвратителната си брада и ще вземеш горещ душ. След това ще се облечеш. И накрая ще те заведем на вечеря.
— Не искам да излизам — кисело измърмори Майлс.
— Да съм искал съгласието ти? Ти чу ли такова нещо, Лъв?
Галени, който наблюдаваше сцената като хипнотизиран, поклати глава.
— Така — продължи Иван. — Нямаш избор. Приготвил съм във фризера още петдесет кила лед и знаеш, че няма да се поколебая да го използвам.
Майлс виждаше искрения ентусиазъм, изписал се на лицето на братовчед му.
— Това ти доставя удоволствие — изсумтя той накрая.
— Адски си прав — отвърна Иван. — Хайде, върви да се облечеш.
Докато пътуваха към ресторанта, Иван не престана да го разпитва. После по негова заповед Майлс трябваше да се насили да сложи в уста, сдъвче и преглътне няколко хапки. Когато започна да яде, той откри, че е много гладен, и братовчед му остана доволен.
— А сега — когато довърши десерта си, каза Иван — какво става с теб, по дяволите?
Майлс погледна двамата капитани и по-специално сребърните очи на Галени.
— Първо вие. Илян ли ви прати?
— Той ме помоли да те наглеждам — отвърна Дъв, — тъй като бил останал с впечатлението, че сме приятели. След като пазачът ми каза, че изобщо не си излизал, и след като не отговори на съобщенията, които ти пратих по комуникационния пулт, реших, че е най-добре лично да проверя. Само че… не ми беше удобно да влизам сам, затова повиках Иван. Като член на семейството, той има право да е там. С пълномощията, които получих от Илян, пазачът отключи вратата и ни пусна вътре, така че не се наложи да разбием някой прозорец. — Галени се поколеба. — Освен това не ми се щеше съвсем сам да смъквам тялото ти от някоя греда.
— Нали ти казвах — обади се Иван. — Това не е в неговия стил. Ако някога реши да се самоубие, басирам се, че ще го направи със страхотни експлозии. И ще вземе със себе си много невинни, навярно.