Майлс го изгледа гневно.
— Не… не бях толкова сигурен — рече Галени. — Да го беше видял на излизане от кабинета на Илян. Изглеждаше точно като един мой войник, когото извадих от катастрофирал гравитоскутер.
— Ще ви обясня — въздъхна Майлс, — но не тук. На някое по-тихо място. Прекалено е свързано с работа. — Той извърна очи от петлиците на Дъв. — С предишната ми работа.
— Добре — съгласи се Галени.
Върнаха се в замъка и отидоха в кухнята. Майлс смътно се надяваше, че Иван ще му помогне да се напие, ала братовчед му запари чай и го накара да изпие две чаши преди да яхне един стол и да каже:
— Добре. Започвай. Знаеш, че трябва.
— Да. Знам. — Той затвори очи за миг и се зачуди откъде да подхване. От самото начало, навярно. В главата му се въртяха толкова добре репетираните оправдания и опровержения. Най-късото разстояние между две точки беше правата линия. — След миналогодишното ми криосъживяване… се появи проблем. Започнах да получавам припадъци. Конвулсии, продължаващи между две и пет минути. Изглежда, се предизвикват от силен стрес. Криоложката ми каза, че подобно на амнезията, можели да минат от само себе си. Случваха се рядко и като че ли започвах да се оправям. Затова… не споменах нищо на лекарите в ИмпСи.
— Мамка му! — промърмори Иван. — Виждам накъде води това. Каза ли изобщо на някого?
— Марк знаеше.
— Казал си на Марк, а на мен — не?
— Можех да се доверя на Марк… той щеше да направи каквото го помоля. Ти щеше да постъпиш така, както смяташ за редно. — Почти същото бе казал на Куин, нали? Господи!
Устните на Иван потръпнаха, но той не отрече.
— Ясно ви е защо се страхувах, че това може да е еднопосочен билет за пенсионирането ми по болест. В най-лошия случай. И канцеларска работа — в най-добрия. Край на наемниците от Дендарии, край на оперативната работа. Но си помислих, че ако аз или по-скоро корабната ми лекарка тихо реши проблема, Илян няма защо да знае. Тя ми даде някакво лекарство. Струваше ми се, че има ефект. — „Не. Никакви оправдания, по дяволите!“
— И Илян е научил и те е уволнил, нали? Не е ли малко крайно след всичко, което си направил за него?
— Има още нещо.
— О, така ли?
— Последната ми операция… трябваше да освободим един отвлечен куриер на ИмпСи от ръцете на някакви пирати близо до Здрача на Зоав. Носех боен скафандър. И… получих пристъп точно по средата на операцията. Включиха се плазмените ми пистолети. Едва не съсякох нещастния куриер през кръста, но той извади късмет. Откъснах му само краката.
Иван зяпна, после затвори уста.
— Хм… разбирам.
— Не, има още. Това беше престъпна глупост от моя страна. Но онова, което направих после, бешо фатално. Фалшифицирах доклада си. Написах, че нещастният случай с Ворберг се е дължал на повреда в скафандъра.
Галени ахна.
— Илян каза… че си подал оставка. Но не спомена по чие искане и защо, а аз не посмях да го попитам. Не можех да повярвам. Реших, че може би започвате някакъв нов номер, някакво вътрешно следствие или нещо подобно. Обаче дори ти не би могъл да подправиш изражението си.
Иван все още се съмняваше.
— Излъгал си Илян?
— Да. И после документирах лъжата си. Каквото и да правиш, трябва да го правиш добре, нали? Не съм подал оставка, Иване. Уволниха ме. Чисто и просто.
— Той наистина ли ти откъсна сребърните очи? — Очите на Иван се разшириха.
— Кой ти го каза?
— Поне така изглеждаше — изсумтя Галени. — И Хароче си помисли същото.
„Още по-лошо. Той се разплака, Иване.“ Майлс никога през живота си не бе виждал Илян да плаче.
— Не. Аз ги откъснах. Сам. — Той се поколеба. — Получих последния си припадък в кабинета му. Точно пред него Струва ми се, споменах, че пристъпите се предизвикват от стрес.
На лицето на братовчед му се изписа съчувствено изражение.
Галени въздъхна.
— Хароче също не можеше да повярва. Според него всички в щаба на ИмпСи знаели, че Илян адски те цени.
„Нейсмит беше най-добрият, о, да.“
— След операцията на Дагула IV няма начин да не ме цени. — Но от спасителната мисия на Дагула бяха изтекли почти четири години.
— А Хароче не си хвърля думите напразно. Чувал съм, че се е издигнал от най-ниското стъпало. Той каза, че те подготвяли за наследник на Илян.
Майлс сепнато повдигна вежди.
— Невъзможно. Ръководството на цялата Служба изисква съвсем други качества. Аз съм оперативен агент. Най-малкото, имам отрицателно отношение към всякакви устави. Не съм… не бях готов за работата на Илян.
— Така каза Хароче. Изглежда, са имали намерение да те повишат и да те направят негов заместник. Пет години във вътрешния отдел и щеше да си готов да заемеш мястото на Илян.