— Глупости! Не и във вътрешния. Виж, ако трябваше да ръководя нещо, по-логично решение щеше да е галактическият отдел на Комар. Поне там имам известен опит.
— Като са искали да те пратят при Хароче, те са се надявали да запълнят точно тези празноти в опита ти. Веднъж Илян ми каза, че като агент във вътрешния отдел, генералът лично се справил с четири сериозни заговора срещу императора. Освен случая „Равнец“, който му осигури повишението. Може би Илян се е надявал Хароче да ти предаде опита си.
— Нямам нужда… — започна Майлс, после затвори уста.
— Какъв е този случай „Равнец“, и ако е толкова важен, защо не съм чувал за него? — попита Иван.
— Класически пример за контратерористична операция — отвърна Галени. — Илян кара всичките си нови аналитици да го изучават.
— За това се знае само в ИмпСи — поясни Майлс. — Тъй като историята завърши успешно, не се разчу нищо. Такъв е характерът на нашата работа. Успехите се запазват в тайна и не получаваш никаква благодарност, а провалите са скандални и ти носят само обвинения. — „Вземи моята кариера например…“
— Една хиперизолационистка фракция — продължи Дъв — се беше обединила с граф Вортрифрани. Готвеха се да разбият стар скоков товарен кораб, казваше се „Равнец“, в императорската резиденция. Корабът беше достатъчен, за да унищожи напълно двореца, даже без експлозивите, с които щяха да го натъпчат. Тъкмо експлозивите обаче бяха грешката им, защото те привлякоха вниманието на групата на Хароче. Вортрифрани се дистанцира от терористите, но след това изгуби поддръжниците си и оттогава не е… хм… посрамвал Империята.
Иван запремигва.
— Апартаментът на майка ми не е много далеч от резиденцията…
— Да, човек се пита колко души във Ворбар Султана са щели да загинат, ако онези бяха улучили целта си.
— Хиляди — промълви Майлс.
— При първа възможност трябва да благодаря на Хароче — каза Иван.
— По онова време не бях на Бараяр — въздъхна Майлс. — Както обикновено. — Той сподави ирационалния си пристъп на завист. — Никой не ми е споменавал за това евентуално повишение. Кога… е трябвало да ми сервират тая подла изненадка?
— Явно до края на годината.
— Мислех, че съм направил „Дендарии“ прекалено ценни за ИмпСи, за да ме прехвърлят на друга работа.
— Е, май си се попрестарал.
— Шеф на ИмпСи на трийсет и пет. Слава Богу, че поне това си спестих. Е, на Хароче нямаше да му е много приятно да обучава някакво си ворско пале, само за да го повишат вместо него. Би трябвало да е много облекчен.
— Всъщност, изглежда, наистина е така — малко извинително отвърна Галени.
— Ха! — мрачно възкликна Майлс. — Между другото, Дъв, струва ми се, е очевидно, че това, което ви разказах, е поверителна информация. Официалната версия в щаба на ИмпСи и навън е, че съм пенсиониран по болест.
— Така каза Илян, когато го попита Хароче. Но не спомена нищо друго.
Иван се извини и излезе от кухнята. Майлс замислено се загледа в чаената си чаша. Сега вече навярно щеше да успее да заспи. Всъщност това бе единственото му желание. Братовчед му обаче се върна и остави до масата голяма раница.
— Това пък какво е? — подозрително попита Майлс.
— Багажът ми — отвърна Иван. — За два дни.
— Няма начин да се нанесеш тук!
— Да не би да няма достатъчно място? Тук има повече стаи, отколкото в хотел.
Майлс разбра, че няма да спечели спора.
— Това е страхотна идея за нова кариера. Хотел „Воркосиган“.
— Евтини ли ще са стаите? — повдигна вежди Иван.
— Не, по дяволите. Ще им взимам по цяло състояние. Той замълча за миг. — И кога възнамеряваш да се изнесеш?
— Не и докато не доведеш тук други хора. Докато оправиш проблема с главата си най-малкото ще имаш нужда от шофьор. Между другото, видях скутера ти в гаража. Бил на ремонт, как ли не! И някой трябва да готви и да се грижи да ядеш. И да чисти след теб.
— Аз не разхвърлям чак толкова…
— И да чисти след всички други — безмилостно продължи братовчед му. — Тази къща се нуждае от поддръжка, Майлс.
— Като всеки друг музей? Не знам.
— Ако това означава, че не знаеш дали искаш други хора, сам се сещаш, че нямаш избор. Ако означава, че не знаеш откъде да ги намериш… искаш ли майка ми да се заеме с това?
— Хм… мисля, че предпочитам сам да ги избера. Тя ще го направи прекалено прилично и точно, ако използвам стария израз на сержант Ботари.
— Добре. Избери ги сам, иначе ще се обърна към нея. Как ти звучи тази заплаха?
— Страшно.
— Тогава действай.
— Не смяташ ли, че мога да мина и само с един човек? Да шофира, да готви…
— И да те гони, и да те кара да си пиеш гадното лекарство ли? За тази цел ти трябва Баба, който да ти намери жена. Защо не започнеш с шофьор и готвачка и после да продължиш?