На портала завари още един човек — висок рус младеж, който приличаше на ефрейтор Кости, макар и с по-меки черти. Младежът носеше голяма лакирана кутия.
— Добро утро, или по-точно добър ден, милорд — поздрави го пазачът и му отдаде чест почти толкова небрежно, колкото аналитик от ИмпСи, със закъснение забелязал, че Майлс не е в униформа. — Хм… позволете да ви представя по-малкия си брат Мартин.
„Ти не си достатъчно голям, за да имаш по-малък брат.“
— Здравей — протегна ръка Майлс. Русокосото момче без колебание стисна ръката му, макар че очите му се бяха разширили.
— Хм… здравейте, господин лейтенант… лорд Воркосиган.
Изглежда, никой не бе информирал и Кости. Ефрейторът може би беше прекалено ниско в йерархията. Майлс извърна поглед от сребърните очи на яката му. Е, все някога трябваше да му каже.
— Вече не съм лейтенант. Съвсем наскоро се уволних от Службата. Пенсионираха ме по болест.
— О, съжалявам, милорд. — Пазачът изглеждаше съвсем искрен. Но не му зададе неудобни въпроси. Никой, който го бе виждал, нямаше да оспори версията с пенсионирането по болест.
Зап се измъкна изпод стола и тихо изсъска срещу Майлс, макар вече да го познаваше.
— Този космат звяр не започва да се държи по-приятелски, а? Само тлъстее.
— Не съм изненадан — отвърна ефрейтор Кости. — Всеки път, щом застъпи нов дежурен, тя се опитва да го убеди, че умира от глад.
Майлс подаде на котката парченце от остатъците, които носеше, и Зап благоволи да го грабне по обичайния си начин, после се оттегли, за да излапа плячката си. Майлс пъхна в устата си одрания си палец.
— Явно е обучена за котка пазач. Само да можехме да я научим да различава приятелите от враговете.
— Никой не иска да ме вземе на работа само за два месеца — каза Мартин на брат си — очевидно продължава ше предишния им разговор.
Майлс повдигна вежди.
— Работа ли търсиш, Мартин?
— Чакам да навърша осемнайсет и да кандидатствам за Службата — уверено отвърна младежът. — Остават ми още два месеца. Но мама каза, че ако не си намеря нещо дотогава, щяла да потърси тя. А ме е страх, че ще е нещо, свързано с чистене.
„Само почакай да видиш първия си сержант, малкия. Ще научиш много неща за чистенето.“
— Някога чистих канали на остров Кирил — спомни си Майлс. — Бях адски добър.
— Вие ли, милорд? — учуди се Мартин.
Майлс се усмихна.
— Беше вълнуващо. Открих един труп.
— О! — възкликна момчето. — Някаква операция на ИмпСи,нали?
— Не… по онова време.
— Първият му сержант ще го оправи — каза ефрейторът на Майлс.
„Той се отнася с мен като с почетен ветеран. Наистина не знае.“
— О, да. — Двамата злобно се ухилиха на бъдещия новобранец. — Напоследък в Службата стават все по-придирчиви. Надявам се, че не си пренебрегвал училището.
— Не, милорд.
Ако беше вярно, със сигурност щяха да го приемат. Физиката му го правеше годен за почетен гвардеец. Брат му очевидно притежаваше достатъчно разум, за да стане истински.
— Е, желая ти късмет. — „Повече, отколкото имах аз.“ Не, не биваше да се оплаква от късмета си, нали бе останал жив? — Хм, Мартин… можеш ли да шофираш?
— Разбира се, милорд.
— Гравитоскутер?
Кратко колебание.
— Нямам голям опит.
— Случайно временно ми трябва шофьор.
— Наистина ли, милорд? Смятате ли, че… аз… бих могъл?…
— Навярно.
Ефрейторът изненадано сбърчи чело.
— Сред задълженията ми е и да пазя живота му, Мартин. Нали няма да ме посрамиш?
Мартин сви устни, но не захапа примамката. Вниманието му бе насочено към Майлс.
— Кога мога да започна?
— По всяко време. Още днес, ако искаш. — Да, трябваше поне да отиде до магазина и да купи още един стек с полуфабрикати. — Отначало сигурно няма да имаш много работа, но няма да знам предварително кога ще ми трябваш, затова искам да живееш тук. През свободното си време ще можеш да учиш за приемните изпити в Службата. — И разбира се, щеше да го наблюдава в случай на нов пристъп. Дали по-податливият Мартин щеше да е достатъчен, за да измести Иван? По-късно щеше да му обясни тази малка подробност.
Не. Колкото по-рано, толкова по-добре. Всеки момент можеше да получи нов припадък. Нямаше да е честно хлапето без предупреждение да го види как се гърчи на пода. Ели Куин щеше да се съгласи с него.
— Самият аз не мога да шофирам. От време на време получавам пристъпи. Страничен ефект от остра форма на смърт, която претърпях миналата година, благодарение на… една точно насочена иглена граната. Криосъживяването беше почти успешно.