— Никога не съм смятал, че куриерската работа е лека, каквато се опитват да я изкарат някои — съчувствено каза ефрейторът.
Мартин изглеждаше почти също толкова впечатлен, колкото и от разказа за чистенето на канали.
— Били сте мъртъв, така ли, милорд?
— Така твърдят.
— Как беше?
— Не знам — лаконично отвърна Майлс. — Пропуснах този момент. — Той се смили над момчето. — Обаче не е лесно пак да съм жив.
— Леле! — Мартин подаде лакираната кутия на брат си.
Зап отново изпълзя изпод стола и направи кълбо назад върху огледално излъсканите ботуши на ефрейтора, като мъркаше бясно, размахваше нокти във въздуха и не изпускаше кутията от очи.
— Спокойно, Зап, ще задействаш алармата — весело каза Кости, сложи кутията на малката маса и отвори капака. После някак разсеяно разкъса пакета с готовата си храна и изсипа съдържанието на пода. Котката го подуши и продължи да дращи ботуша му като гледаше с копнеж към кутията.
Вътрешността на капака се превръщаше в табла с малки отделения. Кости постави отгоре две термосовн кани, купа и чаши. Последваха сандвичи от два вида хляб с различен на цвят пълнеж, нарязани във формата на кръгове, звезди и квадрати, нарязан плод на клечка, масленки и кръгли понички, поръсени с пудра захар. От едната кана ефрейторът наля в купата кремсупа, от другата някаква благоуханна гореща напитка. За Зап имаше накълцано месо, очевидно същото като пълнежа на сандвичите. Котката се нахвърли върху него с възторжено мъркане.
Устата на Майлс се напълни със слюнки.
— Какво е всичко това, ефрейтор?
— Обядът ми — отвърна Кости. — Майка ми го праща всеки ден. — Той хвана ръката на брат си, който се опита да му отмъкне един от сандвичите. — Хей, ти можеш да се нахраниш вкъщи. Това е за мен. — Ефрейторът колебливо погледна към Майлс.
— Значи майка ти ти праща обяд всеки ден, така ли?
— Обикновено. Сестрите ми са омъжени…
„Разбира се.“
— … и вкъщи остана само Мартин. Струва ми се, че започва малко да й омръзва.
— Ефрейтор Кости. Мартин. — Майлс дълбоко вдъхна апетитното ухание. — Смятате ли, че майка ви ще се съгласи да постъпи на работа?
— Положението изглежда по-розово — докато обядваха на следващия ден, каза Иван. Мама Кости им беше оставила артистичното си творение и се бе оттеглила от Жълтия салон, навярно за да донесе следващата партида. Няколко минути по-късно той прибави с пълна уста: — Колко й плащаш?
Майлс му каза.
— Удвои сумата — решително го посъветва братовчед му. — Иначе ще я изгубиш след първия си прием. Някой ще ти я отмъкне. Или ще я отвлече.
— Не и след като синът й е пазач при мен. Освен това нямам намерение да давам приеми.
— Жалко. Искаш ли аз да организирам нещо?
— Не. — След няколко секунди Майлс омекна, навярно в резултат от великолепния прасковен сладкиш, който се топеше в устата му. — Поне не сега. — Той бавно се усмихна. — Но в отдела на великите исторически личности… можеш да съобщиш на всички, че лорд Воркосиган яде същата храна като пазача и шофьора си.
Договорът с фирмата, която чистеше жилището на Иван, окончателно удовлетвори изискванията на братовчед му. Но след назначаването на Мама Кости Иван като че ли не рързаше да си тръгне. Майлс си помисли, че би трябвало да си намери лоша готвачка.
Ако останеше сам, щеше да има възможност спокойно да обмисли положението. Сега не можеше да се заключи в спалнята си и да не отговаря — братовчед му щеше да разрие вратата и тогава рискуваше ново къпане в ледена вода.
Иван поне можеше да започне да ходи на работа през деня, помисли си Майлс. И се опита да му го намекне на вечеря.
— Повечето хора — цитира той — са просто машини за превръщане на храната в лайна.
Братовчед му повдигна вежди.
— Кой го е казал? Дядо ти ли?
— Леонардо да Винчи — отвърна Майлс. Ала бе принуден да прибави: — Но дядо често ми го цитираше.
— Така си и помислих — каза Иван. — Звучи точно в стила на стария генерал. Навремето е бил истинско чудовище, нали? — Той отхапа от печеното, от което капеше винен сос.
Дните се сляха в еднообразна седмица преди Майлс да открие на комуникационния си пулт съобщение от външния свят. Той го отвори и над видеоплочата се появи финото лице на лейди Алис Ворпатрил.
— Здравей, Майлс — започна тя. — С голямо съжаление научих за пенсионирането ти. След всичките ти усилия това трябва да е било огромно разочарование за теб.
Трябваше да е благодарен на Иван, който очевидно не й беше разказал всичко, иначе съболезнованията й щяха да придобият съвсем друг израз. Лейди Алис обаче весело махна с ръка и продължи: