Грегор сви устни.
— През целия ми живот с моите дела са се занимавали старци. Ти си първият от моето поколение, на когото смятах, че мога да поверя истинска власт и отговорност във висшите ешелони на правителството.
„А аз се прецаках, да, знаем, Грегор.“
— Трябва да им отдадеш дължимото. Те не са били старци, когато са започнали да ти служат. Илян е станал шеф на ИмпСи на трийсет. А е искал да ме накара да чакам до трийсет и пет, лицемерът му с лицемер.
Императорът клатеше глава. „Ако каже: «Майлс, Майлс, какво ще правим с теб?», си тръгвам.“
— Е, какво възнамеряваме да правим сега? — попита Грегор.
„Почти също толкова зле.“ Но остана на мястото си.
— Не знам. Трябва ми… малко време, за да помисля сериозно. Отпуска по болест и време за пътуване не са едно и също.
— Хм… моля те да не се опитваш да се свържеш с „Дендарии“. Разбирам, че не можем да ти попречим, ако си решил да избягаш с тях. Но този път не мога да те спася от обвинение в държавна измяна.
Майлс успя да не преглътне виновно и кимна. Винаги бе знаел, че това ще е еднопосочно пътуване.
— И „Дендарии“ нямат нужда от командир, който страда от припадъци. Докато не се излекувам, ако изобщо мога да се излекувам, това изкушение просто отпада. — За щастие, навярно. Той се поколеба и извънредно внимателно подбра думите си. — Какъв ще е сега статутът на флота на „Дендарии“?
— Това ще зависи от новия му командир. Куин ще се съгласи ли да заеме този пост?
Така. Значи Грегор нямаше намерение едностранно да унищожи всичките му досегашни усилия. Майлс мислено въздъхна от облекчение.
— Ще е глупачка, ако отхвърли такова предложение. А тя не е глупачка. Не виждам причини под нейно командване флотът да не продължи да е същият ценен ресурс на ИмпСи.
— Съгласен съм да почакам и да видя какво ще се получи. Дали тя ще може да продължи успехите.
„Бог да ти е на помощ, Куин.“ Но „Дендарии“ можеха да останат лична гвардия на императора дори без Майлс, да, това беше най-важното. Нямаше да ги изоставят.
— Куин беше моя помощничка близо цяло десетилетие. Тя е трийсет и пет годишна, в разцвета на силите си. Изобретателна, решителна и с удивителна целеустременост в извънредни обстоятелства Ако не е готова за повишение… значи аз не съм бил онзи командир, за какъвто се смятах.
Императорът кимна.
— Много добре. — После въздъхна и почти видимо промени темата. Лицето му поомекна. — Ще ми направите ли честта да обядваме заедно, милорд Воркосиган?
— Оценявам жеста, Грегор. Но налага ли се да остана?
— Искам да се запознаеш с един човек. По-точно искам да го прецениш.
„Нима все още цени моето мнение?“
— Напоследък преценката ми е нещо, с което мога да се хваля само у дома.
— Ммм… като стана дума за това… съобщи ли вече на родителите си?
— Не — отвърна Майлс и предпазливо попита: — А ти?
— Не…
За миг настъпи мрачно мълчание.
— Това е твоя работа — накрая твърдо каза императорът.
— Не отричам.
— Отнеси се сериозно към лечението си, Майлс. Приеми го като императорска заповед.
— Слушам, сир.
— Добре. — Грегор се изправи. Майлс се насили да го последва.
Бяха по средата на пътя до вратата, когато Майлс успя да промълви:
— Грегор?
— Да?
— Съжалявам.
Грегор се поколеба, после отвърна с кратко кимване.
В единия край на Южната градина, сред дървета и цъфтящи храсти, бе наредена маса за четирима под муселинов навес. Времето беше приятно, есенното слънце грееше, духаше съвсем слаб ветрец. Шумът на града бе приглушен и далечен, сякаш градината излизаше от някакъв сън. Малко обезпокоен, Майлс седна отляво на Грегор. „Нима наистина иска да ме почете така? Или ми се подиграва?“ Императорът отпрати прислужника, който се приближи да им предложи напитки. Явно очакваха някого.
Просветлението пристигна заедно с лейди Алис Ворпатрил, много модерно облечена за ворска жена: със синьо болеро и пола, поръбена със сребро, което сякаш подчертаваше — нарочно? — сребристите нишки в косата й. Тя придружаваше доктор Лайза Тоскана, която носеше стилни комарски панталони и сако. Прислужниците се разтичаха да настанят дамите, после отново дискретно се оттеглиха.
— Добър ден, доктор Тоскана — каза Майлс. — Пак се срещаме. За втори път ли идвате в резиденцията?
— За четвърти — усмихна се тя. — Миналата седмица Грегор много любезно ме покани на обяд с министър Ракоци и неколцина от неговия екип и имах възможност да представя възгледите на моя синдикат. После имаше официален прием в чест на пенсионирани областни офицери, също толкова приятен.