„Грегор?“ Майлс погледна Алис Ворпатрил, която седеше от лявата му страна. Тя дори не мигна.
Прислугата поднесе обяда и разговорът започна с някои баналности — нищо чудно — за комарските проблеми. Майлс обаче рязко се завъртя наляво, когато Грегор и Лайза заговориха за семействата и детството си. И двамата се оказаха единствени деца, факт, който според тях, изглежда, заслужаваше по-обстоен сравнителен анализ. Майлс имаше чувството, че присъства на втората серия, или по-точно четвъртата, от дълъг сериал. Собствената му роля се ограничаваше до утвърдително мърморене за случаи, които едва си спомняше. Обикновено бъбрива, Алис почти не отваряше уста.
Грегор полагаше всички усилия да предразположи Лайза, но тя се държеше твърдо и упорито настояваше да получава равностойна информация за всеки факт от своето минало. Майлс никога през живота си не бе чувал императора да говори толкова много.
Когато поднесоха сметановата торта плюс пет вида кафе и чай, Грегор срамежливо каза:
— Организирах малка изненада за вас, Лайза. — Той даде знак и един от прислужниците веднага изчезна зад декоративните храсти. Споменахте, че никога не сте виждали на живо кон. Конят е такъв символ на вор, че реших да ви предложа да пояздите.
В този момент прислужникът се появи отново. Водеше прекрасна бяла кобилка с големи очи, нежни копита и дълга сребърна грива и опашка, в която бяха вплетени алени панделки.
— О, божичко! — Дъхът на Лайза секна. — Може ли да я погаля? Но аз не зная да яздя!
— Знам. — Грегор я придружи и тя се засмя, когато докосна лъскавата шия на животното. Спокойните очи на кобилата останаха притворени. — Аз лично ще ви водя. Тя е много внимателна. — Всъщност животното изглеждаше почти сънливо — императорът очевидно не искаше да рискува с неприятни инциденти.
Майлс се наведе към лейди Алис и прошепна:
— Откъде е намерил този кон?
— От много далеч — отвърна тя. — Вчера го докараха в конюшнята. Грегор цели четири дни планира този обяд.
— Аз ще подхвана крака ви — продължаваше императорът, докато конярят държеше богато украсените поводи. — Ето, дайте да ви покажа как. Свийте крака си и стъпете върху ръцете ми…
След три опита и много смях Лайза най-после яхна коня и се настани на подплатеното с кадифе седло. Изглеждаше възхитена, малко засрамена и в същото време горда от себе си. Грегор взе поводите от коняря, отпрати го и поведе кобилата по градинските алеи, като говореше и жестикулираше.
Удивен, Майлс изпи голяма глътка горещ чай.
— Е, лельо Алис… ролята на Баба ли играеш?
— Така изглежда — сухо отвърна тя, като следеше с поглед малката кавалкада.
— Кога се случи това?
— Не съм съвсем сигурна. Докато се огледам… и готово. Оттогава все се опитвам да вляза в крачка.
— Но, Алис… Комарка за императрица? — Защото Грегор най-вероятно имаше предвид тъкмо това. Алис никога нямаше да се съгласи да посредничи. — Консервативните ворски лордове няма ли да се разсмърдят? Да не споменавам за оцелелите комарски радикални революционери.
— Моля те, не използвай на масата този войнишки език, Майлс. Но в отговор на въпроса ти… да, навярно. На центристката коалиция обаче ще й хареса. Или ще бъде убедена да го приеме.
— Ти ли ще ги убедиш? Или ще ги убедят техните съпруги, чрез теб? Ти одобряваш ли такъв брак?
Тя замислено присви очи.
— Като цяло… да, струва ми се, че го одобрявам. Тъй като майка ти не прави нищо в това отношение, аз контролирам търсенето на съпруга за Грегор вече от десет години. Адски досадна задача. Искам да кажа, той просто си седи и ме зяпа с онова негово ужасно умолително изражение. Струва ми се, че по едно или друго време съм му водила всяка висока и стройна ворска красавица от планетата… и нищо, кълна ти се. Грегор е още по-досаден от Иван, а Иван изпусна толкова много възможности… Някой безименен умник или по-точно малоумен дори е пуснал слуха, че трябвало да опитам с момчета, но аз отбелязах, че това няма да реши проблема с наследника, което всъщност е основната цел на упражнението.
— Не и без адски много безпрецедентни генетични операции — съгласи се Майлс. — Не, не момчета, не и Грегор. Но не и ворско момиче. Разбрах го още преди години — да ме беше попитала. Грегор е по-близък роднина на лудия император Юри от мен. Хм… той знае повече за баща си, непрежалимия престолонаследник Серж, отколкото биха искали родителите ми. Грегор страда от основателни генетични страхове от… е, параноя. Ужасява се от вътрешните ворски бракове. Никога не би си позволил да се влюби във ворска жена.