Алис повдигна тъмните си вежди.
— Накрая и аз се досетих за това. Което ме изправи пред сериозна дилема, както можеш да си представиш.
— Е… какво вижда той в доктор Тоскана, как смяташ? Освен интелигентност, красота, чувство за хумор, умение за общуване, богатство и неворски гени, искам да кажа?
— Мисля, че е много по-просто, макар да се съмнявам, че той го съзнава — изсумтя Алис. — Не искам да имитирам някоя от бетанските психоанализи на майка ти, но… убиха майката на Грегор, когато той беше на пет години. — Червените й устни мъчително се свиха. Лейди Алис бе познавала принцеса Карийн. — Погледни фигурата на доктор Тоскана. Тя излъчва… майчинство. Никъде не стърчат кости. А аз през цялото време му търсех високи и стройни красавици, когато е трябвало да му водя ниски и пълнички. Иде ми да се разрева. — Вместо това тя решително отхапа парче от тортата си.
Майлс неутрално се прокашля. Грегор и Лайза завиха зад ъгъла и продължиха по алея с подкастрени тисове. Високият слаб император крачеше до стремето, оживено жестикулираше, усмихваше се и приказваше. Лайза се навеждаше към него с блеснали очи и леко разтворени устни и го слушаше с… цялото си сърце, боеше се Майлс.
— Е, Майлс — вече по-спокойно продължи лейди Алис, — разкажи ми за тоя твой капитан Галени. Не ми е ясно къде е неговото място в цялата история.
— Той не е мой капитан — отвърна Майлс. — Той е капитан на Грегор.
— Но според Иван е твой приятел.
— Иван е работил с него много по-дълго от мен.
— Престани да избягваш въпроса. Имам чувството, че това е важно или поне че може да е важно. Длъжна съм да предпазвам Грегор от домашни проблеми, също както Саймън го предпазва от външни. И както някога твоят баща, а сега министър Ракоци, струва ми се — от политически. Според доклада на ИмпСи доктор Тоскана и Галени не са любовници.
— Ами… не. И аз така смятам. Той обаче я ухажваше. Затова ги поканих на приема в резиденцията. За да му помогна. — Храната започваше да тежи в стомаха му.
— Но не са официално сгодени, нали?
— Не.
— Разговаряли ли са за брак?
— Не знам. Не съм чак толкова близък с Галени. Просто… сме работили заедно, съвсем случайно, по време на оная каша с Марк на Земята и после участвахме в едно разследване на Комар. Мисля, че Галени е мислил за брак, да. Но той е много затворен човек, при това основателно. Било му е трудно да се сближи с Лайза.
Лейди Алис почука с дългия си лакиран нокът по дантелената покривка. Около нейната чиния нямаше нито една трошичка.
— Трябва да зная, Майлс. Има ли вероятност капитан Галени да създаде някакви проблеми?
— Не знам. Предполагам, че ще се чувства наранен. Съжалявам. — Това щеше да разбие сърцето на Галени. „Господи, Дъв… какво мислех, а какво стана! Съжалявам, съжалявам, този път е мой ред да съжалявам.“
— Е, в края на краищата изборът е на Лайза — каза Алис.
— Нима нещастният Галени може да се конкурира с императора?
Тя съчувствено го погледна.
— Ако Лайза обича Галени… няма да има конкуренция. Ако не го обича… няма проблем. Нали?
— Струва ми се, че ме боли главата.
Лейди Алис леко сви устни в знак на съгласие, но веднага се усмихна, защото видя Грегор да се приближава. Той помогна на Лайза да скочи на земята и междувременно почти успя да я прегърне. После подаде юздите на коняря.
Алис си погледна часовника.
— Ужасно съжалявам, че развалям този прелестен следобед, Грегор, но след двайсет минути имаш среща с граф Вортала и министър Ван.
— О! — Поруменяла. Лайза скочи от стола, на който току-що бе седнала. — Аз ви задържам.
— Не и когато лейди Алис е тук, за да ми напомня за работата — усмихнато отвърна императорът, но покорно се изправи и се наведе над ръката на Лайза. Дали щеше… Да. Щеше да я целуне. Дори я обърна и допря устни до дланта й. Майлс скръсти ръце и си прехапа езика. Лайза сви пръсти като жена, уловила пеперуда, и се усмихна. Грегор триумфално отвърни на усмивката й. Алис се прокашля. Майлс стисна зъби още по-силно. Грегор и Лайза размениха продължителен и забележително идиотски поглед. Накрая Алис я хвана под ръка и я отведе, като й говореше нещо за разходка из долните салони на резиденцията.
Императорът се отпусна на стола си, преметна крак през страничната облегалка и го залюля.
— Е, какво мислиш за нея?
— За доктор Тоскана ли?
— Не ти искам мнението за лейди Алис.
Майлс погледна усмихнатия Грегор. Не… този човек не искаше критика.
— Прелестна е. Нали?
— Много интелигентна.
— Блестяща. Ще ми се да беше присъствал на срещата с Ракоци. Нейното изложение беше образец за яснота.
Несъмнено, след като всички експерти на синдиката го бяха подготвяли цяла нощ… и все пак на Майлс също му се беше случвало да ръководи инструктаж и знаеше какво е. Ала Грегор не го питаше за неговото мнение, просто искаше потвърждение на своето. „Винаги съм казвал истината.“