Куин също му бе пратила поздравление, съвсем кратко, за да не дава възможност на цензорите от ИмпСи да се забавляват прекалено много.
Майлс с огромна неохота й прати редактиран вариант на съобщението до родителите си. Тя заслужаваше нещо повече, но това беше за предпочитане пред мълчанието. „Съжалявам, Ели.“
На следващия ден Иван се самопокани на вечеря. Майлс се страхуваше, че ще трябва да изтърпи още увещания да отиде на лекар, но братовчед му донесе цветя на Мама Кости и вися в кухнята, докато тя готвеше, и я забавляваше. Тъкмо започваха десерта — по молба на Иван отново прасковен сладкиш, — когато някой се обади по комуникационния пулт.
— Търси ви някакъв сухар от ИмпСи, лорд Воркосиган — съобщи Мартин.
„Илян? Защо ще ме търси Илян?“ Но когато, следван от любопитния Иван, Майлс включи най-близкия комуникационен пулт на етажа, онзи в старата дневна на дядо му, над видеоплочата се появи Галени.
— Мазен сводник такъв — с убийствено безизразен глас каза Дъв.
— Здрасти, Дъв, какво има? — невинно попита Майлс. Лицето на Галени не бе нито зачервено, нито бледо, а синкавосиво от гняв. „Трябваше да остана в имението Воркосиган поне още една седмица.“
— Ти си знаел. Ти си го уредил! Ти ми подля вода!
— Хм… — Майлс мъчително преглътна. — За какво говориш?
Галени дори не си направи труда да го удостои с отговор, а просто продължи яростно да го гледа, оголил зъби в изражение, което нямаше нищо общо с усмивка.
— За Грегор и Лайза ли? — рискува Майлс. Отново зловещо мълчание, нарушавано само от дишането на Галени.
— Дъв… Не знаех, че ще се получи така. Кой би предположил след всички тези години? Опитвах се да ти направя услуга, по дяволите!
— Единственото хубаво нещо, което се е случвало през живота ми. И ми го отнеха. Откраднаха ми го. Вор наистина означава „крадец“. И вие, проклети бараярски крадци, винаги си помагате, нали? Ти, твоят скапан император и цялата ви отвратителна банда!
— Хм — обади се Иван, — този комуникационен пулт може ли да се подслушва, Майлс? Извинявай, Дъв, но ако ще се изразяваш така, честно казано, няма ли да е по-добре да го направиш лично? Искам да кажа, надявам се, че не се обаждаш по канала си от ИмпСи. Те имат уши навсякъде.
— ИмпСи може да си натика ушите в гъза. — Обикновено ворският акцент на Галени сега бе не само специфично комарски, но и улично комарски.
Майлс даде знак на братовчед си да мълчи. Знаеше какво се бе случило с двамата нещастни сетаганданци предния път, когато бе видял Галени толкова разстроен, и личната среща му се струваше неподходяща идея. Ефрейтор Кости беше тук, за да го пази, разбира се, но дали щеше да се справи с един от собствените си началници? Изпаднал в убийствен транс? Бе прекалено да иска това от бедния войник.
— Дъв, наистина съжалявам. Не исках да се получи така. Не съм го планирал. Всички се изненадахме, даже лейди Алис. Питай Иван.
Братовчед му сви рамене и разпери ръце.
— Вярно е.
Майлс предпазливо се прокашля.
— Хм… откъде научи?
— Тя ми се обади.
— Кога?
— Преди пет минути.
„Тя просто го е изритала. Страхотно.“
— И двамата ми се обадиха — простена Галени. — Тя каза, че съм бил най-добрият й приятел тук и че искала да съм първият комарец, който научава новината.
„Значи Грегор наистина го е направил.“
— И, хм… ти какво отговори?
— Поздравих ги, разбира се. Какво друго можех да кажа? Двамата просто си седяха и ми се хилеха. — Майлс облекчено въздъхна. Добре. Галени не беше изгубил самообладание. Просто му се обаждаше, за да си го изкара на някого. В известен смисъл това бе проява на огромно доверие. „Супер. Благодаря ти, Дъв.“
Иван разтри тила си.
— Значи сваляш тази жена цели пет месеца, а тя те смята за свой най-добър приятел, така ли? Дъв, какво си правил през цялото това време, по дяволите?
— Тя е Тоскана — отвърна Галени. — Според нейното семейство аз съм само един разорен колаборационист. Трябваше да я убедя, че имам бъдеще, достойно за нея… после се появи той и просто… просто ми я отмъкна.
Майлс, който лично беше видял как Грегор едва ли не ходи на ръце, за да се хареса на Лайза, само промърмори:
— Хм.
— Пет месеца е адски много време — критично продължи Иван. — Господи, Дъв, защо не ми поиска съвет?
— Тя е комарка. Какво може да знае за комарките един проклет бараярски военен шут? Интелигентна, образована, възпитана…
— Почти трийсетгодишна… — замислено рече Майлс.