— Бях планирал всичко — каза Галени. — Точно на шестия месец щях да й направя предложение.
Иван потръпна.
Дъв, изглежда, започваше да се успокоява или поне първоначалната му яростно мъчителна реакция преминаваше в отчаяние. Навярно беше изразходвал енергията си с бурни обвинения и този път щеше да мине без агресивни действия.
— Майлс… — поне вече не поставяше пред името му поредица от ругатни, — ти си почти доведен брат на Грегор. „Без «почти».“
— И какво?
— Смяташ ли… можеш ли да го убедиш да се откаже? — Галени окончателно се отчая.
„Не.“
— Аз съм длъжник на Грегор… от едно време. И лично, и политически. Тази работа с наследника е жизненоважна за бъдещата ми безопасност, а Грегор като че ли нямаше никакво намерение да я свърши. Досега. Не мога да постъпя другояче, освен да го подкрепя. А и без това… — Той си спомни думите на леля Алис. — И без това изборът е на Лайза, нито твой, нито мой, нито на Грегор. Аз не съм виновен, че си забравил да й кажеш за шестмесечния си план. Съжалявам.
— Мамка му! — Галени прекъсна връзката.
— Е — наруши последвалата тишина Иван, — поне свършихме с това.
— И ти ли го избягваше?
— Да.
— Страхливец.
— А кой се кри цели две седмици в планината?
— Това беше стратегическо отстъпление.
— Добре. Струва ми се, че десертът ни ще изсъхне, ако не побързаме.
— Не съм гладен. Освен това… ако Грегор и Лайза са избрали тази вечер, за да се обадят на избрани лични приятели преди официалното съобщение… спокойно мога да остана тук още няколко минути.
— Ясно. — Иван кимна и се настани на съседния стол. Три минути по-късно комуникационният пулт иззвъня. Майлс го включи.
Грегор носеше тъмно цивилно облекло. Както обикновено, Лайза бе прелестна в комарските си дрехи. И двамата се усмихваха и очите им грееха от взаимна любов.
— Здравей, Майлс — започна императорът, а Лайза прибави:
— Здравейте, лорд Воркосиган.
Майлс се прокашля.
— Здрасти, приятели. Какво е станало?
— Исках да си сред първите, които ще научат — каза Грегор. — Помолих Лайза да се омъжи за мен. И тя прие. — Императорът изглеждаше малко смутен, сякаш съгласието й го бе изненадало. Усмивката на Лайза беше също толкова смутена.
— Честито — отвърна Майлс.
Иван се наведе над рамото му към обектива и се присъедини към поздравленията.
— О, добре, че си там — рече Грегор. — Ти беше следващият от списъка. — Да не би да се обаждаше на всички извънредно облекчени наследници според официалния им ранг? Е… точно в бараярски стил.
— Аз ли научавам пръв? — попита Майлс.
— Не съвсем призна императорът. — Първа беше лейди Алис, разбира се. Тя знаеше почти от самото начало.
— Вчера пратих съобщение на родителите си — рече Лайза. — И казах на капитан Галени. Дължах му го. И на двама ви.
— Хм, той какво каза?
— Съгласи се, че навярно ще е добре за междупланетното разбирателство — отвърна Грегор. — Като се има предвид миналото му, струва ми се, че това е обещаващо.
„С други думи, изстрелял си му го от упор и той ти е казал «Да, сир». Бедният Дъв. Нищо чудно, че ми се обади. Иначе е щял да експлодира.“
— Галени… е сложна личност.
— Да, известно ми е, че го познаваш… Пратих съобщение на родителите ти, което би трябвало да пристигне тази вечер. Очаквам утре да ми се обадят.
— О — спомни си Майлс, — Лайза ви е изпреварила, струва ми се. Баща ми ме помоли да ви уверя, че ви подкрепя. Майка ми ме помоли да ви предам същото, доктор Тоскана.
— Нямам търпение да се запозная с легендарната Корделия Воркосиган — с очевидна искреност отвърна Лайза. — Мисля, че бих могла да науча много от нея.
— И аз така смятам — призна Майлс. — Те ще се приберат за случая,нали?
— Не се сещам за друг, който да стои във венчалния ми кръг, освен вас тримата — каза Грегор. — Надявам се, че ще ми станеш секундант?
Точно като на дуел.
— Естествено. Хм… за кога планирате този цирк?
Лицето на императора малко помръкна.
— Лейди Алис, изглежда, има някои много определени идеи в това отношение. Исках незабавно да направим годежа, но тя настоява дори да не го обявяваме до завръщането й от Комар. Пращам я като свой Глас при родителите на Лайза, всички тия формалности, нали знаеш. Така че годежът трябвало да е след два месеца. А сватбата — почти след цяла година! Споразумяхме се на компромис и годежът ще е един месец след завръщането й и все още спорим за сватбата. Тя казва, че ако не им дадем време да приготвят тоалетите си, ворските дами никога нямало да ми простят. Не виждам защо са им цели два месеца, за да се облекат.
— Ммм. Ако бях на твое място, щях да й се доверя. Тя е в състояние да се справи с консервативната стара ворска фракция, без те дори да се усетят. Което решава половината от проблема ви. Боя се, че не мога да кажа нищо за радикалната комарска половина.