— Алис смята, че трябва да направим две сватби — едната тук, другата на Комар. Двойно изпитание. — Грегор се обърна към Лайза и стисна ръката й. — Но си струва.
— Ще издържите — увери ги Майлс. — Всички ще ви помагаме, нали, Иване?
— Майка ми вече ме вербува за помощник — мрачно призна братовчед му.
— Хм… казахте ли на Илян? — попита Майлс.
— Пратих лейди Алис да му съобщи — отвърна Грегор. — Той ми се обади, за да ме увери в личната си и професионална подкрепа — този израз за подкрепата го чувам отвсякъде. Чак толкова слаб ли изглеждам? Не знам дали се е зарадвал, или се е ужасил, но пък Илян винаги е непроницаем.
— Не винаги. Предполагам, че лично се е зарадвал и професионално се е ужасил.
— Той предложи да направя всичко възможно, за да ускоря завръщането на госпожа майка ти преди годежа. За да помогнела на Лайза. Чудех се дали ще се присъединиш към молбата ни, Майлс. Тя не обича да оставя баща ти сам.
— Ще опитам.
Грегор се усмихна.
— Поздравления и на теб, Майлс. Преди на баща ти му е трябвала цяла армия, за да го направи, а ти промени бараярската история само с една покана за вечеря.
Майлс безпомощно сви рамене. „Господи, всички мен ли ще обвиняват за това? И за всичко, което последва?“
— Хайде да се опитаме поне този път да избегнем правенето на история, а?
— С удоволствие — съгласи се Грегор, бодро отдаде чест и прекъсна връзката.
Майлс опря чело на масата и изпъшка:
— Вината не е моя!
— Разбира се, че е твоя — възрази Иван. — На кого му хрумна тази идея? При това в мое присъствие.
— Не, ти ме накара да присъствам на проклетата официална вечеря.
— Аз поканих само теб. Ти покани Галени. Пък и всичко започна от майка ми.
— А, значи тя е виновна. Чудесно. Сега вече съм спокоен.
Иван сви рамене.
— Е, не трябва ли да изпием по чаша за щастливата двойка? В избата ти има бутилки, покрити с повече прах от стар вор.
Майлс се замисли.
— Да, да слезем да потърсим нещо.
Долу, след като категорично отхвърли предложението на Майлс да се спрат на кленова медовина, Иван попита:
— Смяташ ли, че Галени ще се опита да направи нещо, за което после ще съжалява? Или за което ние ще съжаляваме?
Майлс дълго се колеба преди да отговори:
— Не.
ГЛАВА 13
Иван не изпълни заплахата си да се погрижи за лечението на Майлс, защото трябваше да помогне на Лайза да се приготви за заминаването си за Комар. Тя се отби в замъка Воркосиган, за да остави няколко килограма исторически справки за предишни императорски сватби, и нареди на Майлс да ги проучи. Когато се върнеше, леля му несъмнено щеше да има дълъг списък със задачи за всички. А след Иван в списъка се нареждаше Майлс.
Той стъписано прелисти старите книги. Колко от тези овехтели церемонии щяха да измъкнат от музея? От последната императорска сватба бяха минали четиридесет години — венчавката на принц Серж и злощастната принцеса Карийн. Това бе грандиозен цирк, а Серж беше бил само престолонаследник, не император. И все пак Майлс предполагаше, че спазването на ворските традиции поддържа класовата им идентичност. Навярно една грижливо подготвена и проведена церемония щеше да изиграе ролята на социален имуносупресант, който да не допусне отхвърлянето на трансплантираната комарска тъкан от ворското тяло. Алис, изглежда, определено смяташе така, а тя трябваше да разбира от тези неща — родът Ворпатрил бе един от най-старите.
Майлс мрачно се замисли за бъдещите си задължения. Функцията на императорски секундант имаше политическо и социално значение, но въпреки това той се чувстваше също толкова полезен, колкото гипсова градинска статуя, държаща лампа. Е… до този момент дългът го беше натоварвал и с много по-странни задачи. Може би предпочиташе да чисти замръзващите канали край лагер „Вечен лед“? Или да бяга на Джаксън Хол от главорезите на някой побъркан местен барон?
„Не отговаряй на този въпрос, момче.“
Лейди Алис беше оставила за своя временна заместничка като бавачка на императора Дру Куделка, съпругата на комодора и майка на Делия. Майлс го откри, когато мадам Куделка му се обади, за да го покани на поредния пикник на Грегор. Той пристигна малко по-рано през източната колонада и се натъкна на тълпа мъже в парадни червено-сини униформи, току-що излизащи от някаква свръхофициална сутрешна церемония. Майлс се отдръпна настрани и остави офицерите да минат, като се опитваше да скрие завистта си.