Един от мъжете бавно се спусна по стълбището, като се опираше на парапета. Майлс незабавно го позна и потисна желанието си да се скрие зад най-близкия подкастрен храст. Лейтенант Ворберг. Ворберг никога не бе виждал лицето на адмирал Нейсмит. Днес очевидно Грегор раздаваше различни имперски награди. Самият той имаше цял куп такива в чекмеджето си — по някое време Илян престана да му ги връчва, навярно от страх, че заплахата на Майлс някой път да си ги сложи наведнъж не е просто шега. Но това очевидно беше първата сериозна награда на Ворберг, защото я носеше с очевидно самодоволство.
Майлс не успя да се сдържи.
— А, Ворберг, нали? — попита той, когато лейтенантът минаваше покрай него.
Ворберг неуверено запремигва, после лицето му се проясни.
— Воркосиган? Виждал съм ви в щаба на галактическия отдел на Комар, струва ми се. — Той сърдечно стисна ръката му.
— За какво получихте този талисман против лош късмет? — кимна Майлс към гърдите му. — Или не бива да питам?
— Не е чак толкова секретно. Бях на обичайна куриерска мисия край Здрача на Зоав. Шайка проклети пирати плениха кораба, с който пътувах.
— Само не някой от нашите куриерски кораби! Щях да чуя за това. Щеше да се вдигне страхотен шум.
— Ще ми се да беше така. Тогава ИмпСи може би щеше да прати на помощ достатъчно сили. Не, беше просто товарен кораб, регистриран на Зоав. Та с безграничната си мъдрост и несъмнено по съвета на някой стиснат счетоводител, който ми е запазил място на онзи проклет кораб, ИмпСи изнамери някакви евтини наемници. Беше страхотен провал. — Той поверително сниши глас. — Ако някога изпаднете в беда, избягвайте бандата клоуни, които се наричат „Флот на свободните наемници от Дендарии“. Те са убийствени.
— Нали идеята е точно такава?
— Не и за вас.
— Аха. — Някой сигурно бе казал на Ворберг, че е бил улучен от своите. Лекарката, навярно: тя беше неизлечимо честна.
— Но аз съм чувал за „Дендарии“. Искам да кажа, очевидно сред тях има бараярски отстъпници, иначе нямаше да използват името на най-известната географска особеност на моята област. Освен ако сред тях не е имало някой любител на военната история, който е бил впечатлен от партизанските операции на дядо ми.
— Един от старшите им офицери е изгонен бараярсц, да. Срещнах се с него. Говори се, че командирът им бил бетанец. Мислех, че „Дендарии“ са добри.
— Не особено.
— Но вие сте тук, нали? — ядосано попита Майлс, после се овладя. — Е… значи вече се връщате на работа, така ли?
— Няколко седмици ще трябва да остана в щаба. Не виждам защо краката ми да не дооздравеят по време на пътуване, но явно докторите смятат, че ако се наложи, трябва да мога да тичам с всички сили.
— Така е — мрачно призна Майлс. — Ако самият аз бях действал малко по-бързо… — Той замълча.
Ворберг, изглежда, чак сега забеляза цивилното му облекло.
— И вие ли сте в отпуска по болест?
— Пенсиониран съм по болест — лаконично отвърна Майлс.
— О! — Лейтенантът се притесни. — Но… аз мислех, че шефовете планират нещо специално за вас. — Ворберг може и да не бе наясно какъв е Майлс, но знаеше точно какъв е баща му.
— Не. Благодарение на една иглена граната.
— Това ми се струва още по-неприятно от плазмен пистолет. Съжалявам. Какво възнамерявате да правите?
— Всъщност не знам.
— Ще се върнете ли в своята област?
— Не… Имам, хм, обществени задължения, конто известно време ще ме задържат във Ворбар Султана. — Все още официално не беше съобщено за годежа на Грегор. По някое време новината несъмнено щеше да се разчуе, но определено не и от Майлс. Когато започнеха сватбените приготовления, ИмпСи щеше да стане адски оживено място. Ако все още работеше там, тъкмо сега беше моментът да замине на някаква продължителна и много далечна галактическа операция. Но не можеше да го обясни на Ворберг. — Домът Воркосиган все пак е… мой роден дом.
— Навярно пак ще се видим. Желая ви успех.
— И на вас. — Майлс небрежно отдаде чест и отмина. Лейтенантът, разбира се, не отвърна на цивилен, а само любезно кимна.
Майордомът на Грегор го придружи на поредното градинско парти, този път без кон и не толкова интимно. Присъстваха близкият приятел на императора граф Хенри Ворволк и неговата графиня. Целта на събирането очевидно бе да представят бъдещата булка на следващия кръг от императорски познати, по-далечни от Алис, Майлс и Иван. Грегор малко закъсня, след като явно беше преоблякъл парадната си униформа.
Мястото на Алис заемаше Дру Куделка, майката на Делия. Преди да се омъжи за Куделка, Дру бе служила като лична телохранителка на Грегор и беше ръководила охраната на майката на Майлс. Ясно се виждаше, че императорът се безпокои дали Дру и Лайза ще се спогодят.