Нямаше защо да се тревожи. С изключителен опит в столичното общество, мадам Куделка се разбираше с всички.
Както обикновено, Лайза също се справяше чудесно. Тя притежаваше инстинкта на посланик, беше наблюдателна и никога не повтаряше една и съща грешка. Навярно щеше да оцелее дори ако я оставеха сама в бедняшките квартали на някой бараярски град или в далечната провинция, ала бе ясно, че може да се справи с бараярските галактически отношения.
Въпреки целта на упражнението, Грегор успя да отведе за малко годеницата си. Майлс седна на една от пейките за1едно с Делия Куделка.
— Как е баща ти? — попита той. — Би трябвало да отида да го видя.
— Да, той се чудеше защо го избягваш. После научи за пенсионирането ти. Каза ми да ти предам, че ужасно съжалява. Знаеше ли вече, че ще се случи, когато ходихме на официалната вечеря?
— Отчаяно се надявах, че някак ще ми се размине.
— Как е твоят капитан Галени?
— Въпреки мнението на всички, Дъв не е моя лична собственост.
Тя нетърпеливо сви устни.
— Знаеш какво имам предвид. Как понася годежа на Лайза с Грегор? Бях убедена, че е влюбен в нея.
— Всъщност не много добре — призна Майлс, — но ще го преживее. Просто я е ухажвал прекалено бавно, поне така мисля. И Лайза сигурно е решила, че не го интересува… Между другото, как са отношенията ви с Иван? Не знам дали трябва да ти се извиня, че онази вечер ти го отмъкнах.
— А, Иван ли?
Майлс се усмихна.
— С нетърпение ли очакваш сватбата?
— Ами, мама е ужасно развълнувана, най-малкото заради Грегор. Вече е приготвила всичките ни дрехи и се чуди дали сестра ми Карийн може да се върне от Бета, за да присъства. Питам се дали не смята сватбите за заразни. Мама и татко постоянно ни подхвърлят намеци, че им се искало някой ден пак да си останат сами вкъщи.
— Ами ти?
— Е, ще има танци. — Лицето й грейна. — И може би интересни мъже.
— Иван не е ли интересен мъж?
— Казах „мъже“, не момчета.
— Той е почти на трийсет. Ти на колко си, на двайсет и четири?
— Не става въпрос за годините. Момчетата просто искат да спят с момичетата. Мъжете искат да се оженят и да си подредят живота.
— Абсолютно сигурен съм, че и мъжете искат да спят с момичета — малко извинително отвърна Майлс.
— Е, да, но това желание не е чак толкова всепоглъщащо. Останали са им малко мозъчни клетки и за други функции.
— Само не ми казвай, че и с жените не е същото.
— Ние навярно сме по-взискателни.
— Статистиката не подкрепя този аргумент. Почти всички се женят. Жените не може да са чак толкова взискателни.
Делия се замисли.
— Само в нашата култура е така. Карийн казва, че на Бета било различно.
— На Бета всичко е различно.
— Значи може би просто е заразно.
„Тогава защо не се заразя и аз?“
— Изненадан съм, че още не са отвлекли някоя от вас.
— Мисля, че е защото сме четири. Мъжете се приближават до нас и внезапно се объркват към коя точно да се насочат.
— Разбирам. — Заедно русокосите сестри Куделка бяха извънредно обезкуражаващо явление. — Значи се опитваш да се избавиш от сестрите си, така ли?
— Естествено — въздъхна Делия.
Покрай тях минаха граф и графиня Ворволк и спряха да поговорят. Накрая Майлс и Делия се върнаха при мадам Куделка и партито завърши. Той се прибра в замъка и усърдно се зае с домашната работа, която му беше оставила лейди Алис.
След вечеря, когато Майлс се бе оттеглил в Жълтия салон, преглеждаше месечния отчет на Ципис, водеше си бележки и все още упорито пренебрегваше купчината подвързани с кожа прашни томове в ъгъла, се появи Мартин.
— Дошъл е един човек — с известно удивление съобщи той. Като новоизпечен иконом, длъжност, която изпълняваше освен задачите си на шофьор и понякога мияч на чинии, младежът беше получил инструкции за съответните начини на въвеждане на гостите и превеждането им през лабиринта на къщата. Навярно бе време да получи и кратък обзор върху съответните принципи.
Майлс остави четящото си устройство.
— Хм… пусна ли го вътре? Не е някой пътуващ търговец, надявам се.
В салона влезе Дъв Галени. Беше униформен. Не изглеждаше въоръжен. Всъщност изглеждаше просто уморен. И малко измъчен, ала без онази едва забележима нервност, която вещаеше неприятности.
— А, влизай — каза Майлс. — Заповядай,седни.
Галени сковано се отпусна на един от столовете.
— Искаш ли… нещо за пиене?
— Не, благодаря.
— Хм… тогава това е всичко, Мартин. Благодаря ти. — След няколко секунди момчето разбра намека и се оттегли.