— Не мога да си представя ИмпСи без Илян.
— Не съм сигурен, че тази работа наистина му харесва. Просто я върши адски добре. Натрупал е толкова опит, че почти нищо не може да го изненада. Или да го уплаши.
— Той е установил много личен стил на работа — отбеляза Галени. — Всъщност типично ворски. Повечето небараярски организации се опитват да определят задачите си така, че хората да са взаимозаменяеми елементи. Това гарантира организационната приемственост.
— И не допуска находчивост. Стилът на Илян не е много показен, признавам, но е гъвкав и невероятно надежден.
Дъв повдигна вежди.
— Невероятно ли?
— Обикновено — поправи се Майлс. И за пръв път се запита дали Илян е толкона сив човек по природа. Винаги бе смятал, че това по-скоро е реакция към секретността на професията му.
Галени го погледна в очите.
— Казах ти какво съм забелязал. Имаш ли някакви предложения?
Майлс въздъхна.
— Наблюдавай. Чакай. Това, с което разполагаш досега, дори не е теория. Само шепа вода, която изтича през пръстите ти.
— Но мисля, че на тази вода й има нещо.
— Това е интуиция. Което между другото не е обида. Научил съм се дълбоко да уважавам интуицията. Но не бива да я бъркаш с доказателствата. Не знам какво да ти кажа. Ако Илян наистина има проблеми с паметта, шефовете на отделите трябва да… — Какво? Да вдигнат бунт? Да действат през главата на Илян? Единствените двама души на планетата, които стояха по-високо в йерархията, бяха премиер-министърът Ракоци и император Грегор. — Ако предположенията ти са правилни, все някога ще забележат и други хора. И е най-добре да го каже всеки друг в ИмпСи, освен теб. И освен мен.
— Ами ако всеки си мисли така?
— Хм… — Майлс разтри челото си. — Радвам се, че се обръщаш към мен.
— Само защото отдавна познаваш Илян. Иначе… Не съм сигурен, че изобщо трябва да говоря за това. Не и извън ИмпСи.
— Нито в ИмпСи. Ами Хароче? Той работи под прякото ръководство на Илян от почти толкова време, колкото и аз.
— Навярно тъкмо затова не исках да отида при него.
— Пак ще поговорим, става ли? Ако забележиш още нещо.
— Възможно е да няма основание за тревога — не особено убедено каза Галени.
— Да. Хм… искаш ли все пак да пийнеш нещо?
— Да — въздъхна Дъв.
След два дни, докато Майлс проучваше ограничения списък на цивилните си дрехи, отбелязваше празнотите в него и се чудеше дали ще е по-просто, ако наеме прислужник и го натовари с тази задача, комуникационният пулт в спалнята му иззвъня. Отначало той не му обърна внимание, после стана от пода и отговори.
Над видеоплочата се появи суровото лице на Илян и Майлс автоматично се изпъна.
— Да?
— Къде си? — рязко попита Илян. Майлс го зяпна.
— Вкъщи. Нали ми се обаждаш тук.
— Знам — ядосано отвърна Илян. — Защо не дойде тук в девет нула нула, както ти беше наредено?
— Моля? Кой ми е наредил?
— Аз. Да си тук точно в девет нула нула и да си носиш бележника. Ще ти хареса. Този път е спасителна операция. Мислех, че даже ще подраниш.
Майлс позна стила на Илян, да. Съдържанието мъгляво му напомняше за нещо.
— За какво става дума?
— За нещо, което са подготвили моите сетагандански аналитици. Може да се окаже много резултатен и евтин тактически трик. Има един господин, полковник Тремонт, който според тях е най-подходящ да подсили отслабващата марилакска съпротива. Но в момента той се намира в сетагандански пленнически лагер на Дагула IV. Това преживяване трябва да е достатъчен мотив за него, ако успеем да го освободим. Анонимно, разбира се. Възнамерявам да ти предоставя значителна свобода по отношение на метода, но искам следните резултати: нов лидер на Марилак и никаква връзка с Бараяр.
Майлс не само познаваше тази операция, но и можеше да се закълне, че Илян бе използвал абсолютно същите думи, за да му я опише. На едно строго секретно съвещание в щаба на ИмпСи, много отдавна…
— Саймън! Дагулската операция беше преди години. Марилакците изтласкаха последните сетаганданци от планетата си миналата година. Ти ме уволни преди месец. Вечр не работя за теб.
— Да не си си изгубил ума? — попита Илян и внезапно замълча. Двамата се спогледаха.
Лицето на Илян се промени. Вцепени се.
— Извинявай — промълви той и прекъсна връзката.
Майлс дълго остана пред потъмнелия видеоекран. Сърцето му никога досега не бе туптяло толкова силно. Съобщението на Галени го беше обезпокоило. А сега бе ужасен.