— Нещо за пиене? — попита Майлс, след като видя изражението му. Този път Мартин го беше въвел в Жълтия салон според всички правила на етикета. — Вечеря?
— Нещо за пиене. — Галени се тръшна на най-близкия фотьойл. — Ще си помисля за вечерята. Още не съм гладен. — Той изчака Мартин да излезе и каза: — Всичко свърши.
— Разказвай. Кога се случи?
— Днес следобед. На оперативката на всички отдели.
— Днес ли? Искаш да кажеш, че генерал Хароче не е пратил Илян в медицинския отдел на ИмпСи още вчера?
— Какво?
Майлс му предаде разговора си с Илян.
— Незабавно уведомих Хароче. Моля те, не ми казвай, че не ме е послушал.
— Не знам — отвърна Галени. — Мога да говоря само за онова, което съм видял лично. — Като опитен аналитик и историк, Дъв имаше ясна представа за разликата между лични впечатления, слухове и предположения.
— Илян вече е под медицинско наблюдение, нали? — разтревожено попита Майлс.
— О, Господи, да — въздъхна Галени. — Оперативката започна почти нормално. Началниците на отдели представиха седмичните си доклади. Илян изглеждаше нервен, по-неспокоен от обикновено, играеше си с разни предмети на масата… счупи на две един инфодиск, после измърмори някакво извинение. Стана да изреди обичайния си списък със задачи и… Като че ли последните двайсет дни се сливаха в главата му. Всяко изречение беше граматически вярно и абсолютно непоследователно. И той, изглежда, изобщо не го съзнаваше, докато не забеляза, че го зяпаме с отворени уста. После се изправи Хароче — кълна се, че това е най-смелото нещо, което съм виждал. „Господине каза той, — мисля, че незабавно трябва да се подложите на медицински преглед.“ Илян изсумтя, че не бил болен, и нареди на Хароче да седне… само че на лицето му постоянно се редуваха гняв и объркване. И трепереше. Къде се мотае оня твой тийнейджър с пиенето?
— Сигурно пак се е изгубил в другото крило. Ще дойде. Продължавай, моля те.
— Ох. — Галени заразтрива тила си. — Илян се опъваше и Хароче повика лекар. Илян възрази, че не можел да напусне насред криза, но кризата, която имаше предвид, изглежда, беше сетаганданското нашествие на Вервейн преди десет години. Хароче, който вече беше пребледнял като платно, го хвана за ръка и се опита да го изведе — което беше грешка, защото Илян започна да буйства. Хароче извика: „Мамка му, бързо доведете лекар!“ Обаче Илян се бие адски мръсно. Никога не съм виждал такова нещо.
— Аз също — смаяно каза Майлс.
— Когато дойде лекарят, още двама души се нуждаеха от медицинска помощ. Упоиха Илян и го откараха в щабната клиника. И това беше краят на оперативката. А аз се оплаквах, че били скучни!
— О, Господи! — Събитията не можеха да се развият по зле, даже някой да бе целял да предизвика колкото може повече хаос. И пред толкова свидетели!
— Излишно е да споменавам, че днес Хароче остана до късно на работа — продължи Галени. — Цялата сграда е в смут. Генералът ни нареди да не казваме на никого, разбира се.
— Освен на мен ли?
— Кой знае защо, забрави да отбележи това — сухо от върна Дъв. — Така че не си го чул от мен. Не знаеш нищо, и точка.
— Ясно. Разбирам. Предполагам, че вече е докладвал на Грегор.
— Да се надяваме.
— По дяволите, Хароче трябваше да постави Илян под медицинско наблюдение още снощи!
— Изглеждаше адски уплашен. Всички се уплашихме. Да арестуваш шефа на Имперската служба за сигурност в самия щаб на ИмпСи… не е лесна задача.
— Не. Не… Нямам право да критикувам човека, който е на бойната линия. Трябвало му е достатъчно време, за да се увери. Не можеш да си позволиш да допуснеш грешка с такова нещо, ако мислиш за кариерата си. — Арестуването на Илян пред толкова много свидетели му се струваше излишна жестокост. „Илян поне ме уволни насаме.“ Но от друга страна, всичко бе абсолютно ясно, нямаше място за съмнения, слухове и инсинуации. Нито за спорове.
— Моментът е изключително неподходящ — продължи Майлс. — Макар че за биокибернетичен срив едва ли има подходящ момент. Чудя се… дали не се дължи на напрежението от предстоящата сватба? Струва ми се невероятно. Илян се е справял с много по-тежки кризи.
— Едно напрежение не трябва да е много сериозно, за да е последно — отбеляза Галени. — Дали вече не е имал този проблем, когато те уволни? Искам да кажа… може ли да се твърди, че преценката му вече не е била безпристрастна?
Майлс мъчително преглътна. Не знаеше дали да е благодарен на Дъв за това, че казва нещо, което той не смееше дори да си помисли.