— Лорд Воркосиган — също толкова напрегнато отвърна Хароче, все още не знаем какъв е проблемът. Тази сутрин нямам време да забавлявам любопитни цивилни, независимо дали са приятели, или не. Моля, не досаждайте повече на хората ми. Какво ще споделя с вас императорът си е негова работа. Аз съм длъжен да докладвам единствено на него. Приятен ден. — Той прекъсна връзката и звукоизолиращият конус около Майлс изчезна. Дежурният ефрейтор го гледаше сериозно.
„Не мина добре.“
Първото нещо, което направи след като се прибра, бе да се заключи в спалнята и да се обади на Грегор. Трябваха му четиридесет и пет минути, за да се свърже. Даже да му беше отнело четиридесет и пет часа, пак нямаше да се откаже.
— Грегор — без предисловия започна Майлс, когато над видеоплочата се появи лицето на императора, — какво става с Илян, по дяволите?
— Откъде научи? — несъзнателно повтори въпроса на Хароче Грегор. Изглеждаше разтревожен.
Майлс му предаде разговора си с Илян и му каза, че е съобщил на генерала още преди два дни. Отново без да споменава името на Галени.
— Какво се случи после? Очевидно нещо се е случило.
Императорът накратко му изложи събитията от предишния ден, като пропусна повечето мъчителни подробности.
— Хароче го е пратил в клиниката на ИмпСи, съвсем логично при тези обстоятелства.
— Да, сутринта се опитах да видя Илян. Хароче не ме пусна при него.
— Там ще могат да докарат нужната техника и да повикат специалисти. Лично упълномощих Хароче да използва каквито суми е нужно.
— Чакай малко, Грегор. Хароче не ме пусна вътре. Не ми позволи да видя Илян.
Императорът ядосано махна с ръка.
— Майлс, остави човека да се освести. В момента е адски ангажиран, поема всичките задължения на Илян и прехвърля собствения си отдел на заместника си — остави го да си поеме дъх няколко дни, без да му висиш на главата, моля те. Когато овладее положението, Хароче ще се поотпусне, убеден съм. Трябва да признаеш, че Саймън пръв щеше да одобри тези предпазни мерки.
— Вярно е. Саймън би предпочел да е в ръцете на хора, които мислят за сигурността. Но ми се струва, че ще е по-добре, ако е в ръцете на хора, които мислят за Саймън Илян. — Все още не бе забравил кошмарния си пристъп на посткриогенна амнезия. Това беше един от най-ужасните периоди в живота му: да изгуби всичките си спомени, самия себе си… дали Илян не преживяваше нещо подобно? Или нещо още по-страшно? Майлс се бе изгубил сред непознати. Илян, изглежда, се беше изгубил сред приятели.
Той въздъхна.
— Добре, ще оставя бедния Хароче на мира. Бог знае, че не му завиждам. Обаче искам да ме държиш в течение за състоянието на Илян.
Грегор го погледна съчувствено.
— Илян беше твой наставник, нали?
— При това доста язвителен и взискателен наставник. Но преди това… той е служил на баща ми трийсет години, през целия ми живот. До осемнайсетгодишен го наричах „чичо Саймън“ — докато ме приеха в Академията. Той вече нямаше живи роднини и работата му, а започвам да си мисля, и онзи проклет чип в главата му го лишиха от всякаква възможност да си създаде ново семейство.
— Не знаех, че го приемаш за нещо като втори баща, Майлс.
Той сви рамене.
— По-скоро за чичо. Това е… семеен въпрос. И аз съм вор.
— Радвам се, че го признаваш — измърмори Грегор. — Понякога се чудя дали го съзнаваш.
Майлс се изчерви.
— Илян беше васал на баща ми… а в момента аз съм единственият Воркосиган на планетата. Чувствам го като… не, не само го чувствам, това наистина е мой дълг.
— Вие от рода Воркосиган винаги сте били лоялни.
— Това ни е навик.
Грегор въздъхна.
— Ще те държа в течение, разбира се.
— Веднъж дневно? Хароче ще те информира веднъж дневно, знам го, всяка сутрин.
— Да, Илян и кафето ми винаги пристигаха заедно. Понякога, когато идваше лично, той сам ми го носеше. Винаги съм го приемал като любезен намек: „Седни и ме слушай внимателно“.
Майлс се усмихна.
— Точно в стила на Илян. Веднъж дневно, разбрахме ли се?
— Е, добре. Виж, трябва да свършвам.
— Благодаря, Грегор.
Императорът прекъсна връзката.
Майлс се замисли. Трябваше да даде на събитията и хората време да се върнат в обичайните релси. Какво бе казал на Галени за интуицията и доказателствата? „Аз не бях най-добрият агент на Илян, защото спазвах правилата.“ Ала още беше адски рано да каже: „Тук има нещо нередно“ или дори да си го мисли прекалено настойчиво.
ИмпСи щеше да се погрижи за своите, винаги го правеше. И той нямаше отново да се направи на глупак пред всички. Щеше да почака.