Грегор се прокашля.
— Хароче ме помоли.
Майлс се поколеба.
— Най-после е прочел досието ми, нали?
— Боя се, че да. Хароче има… невероятно чувство за лоялност.
— Да, добре… аз не оспорвам лоялността му. А преценката му. Все още настоявам.
— Да видиш Илян ли? Мога да му заповядам, разбира се. Струва ми се, че вече е крайно време.
— Не, нещо повече. Искам да прегледам абсолютно всички данни, свързани със случая, медицински или не.
— Хароче няма да се зарадва.
— Хароче ще се заинати. А не мога да ти се обаждам през петнайсет минути, за да искам подкрепата ти. Искам истински пълномощия. Искам да ми придадеш имперски ревизор.
— Какво?!
— Даже ИмпСи трябва да се подчинява на имперските ревизори. Ревизорът законно може да поиска всичко и Хароче или който и да било не може да направи нищо друго, освен да си изгризе ноктите от яд. Ревизорът говори с твоя Глас. Те са длъжни да се подчинят. Не можеш да се преструваш, че това не е достатъчно важно, за да оправдае намеса на ревизор.
— Не, наистина, но… какво ще търсиш?
— Ако знаех, нямаше да се налага да го търся. Ясно ми е само, че нещо не е наред. Причините може да са банални. Или не. Не знам. Но трябва да науча.
— Кой ревизор имаш предвид?
— Хм… може ли Ворховис?
— Най-добрият.
— Знам. Мисля, че ще мога да работя с него.
— За съжаление в момента пътува за Комар.
— О, не е нещо сериозно, надявам се.
— Превантивна проверка. Пратих го заедно с лорд и лейди Воробьов, за да им помага в преговорите с комарската олигархия за обявяването на моята сватба. Той е изключителен дипломат.
— Хм. — Майлс се поколеба. Когато му беше хрумнала тази идея, наистина се бе сетил за Ворховис. — Ворлейснър, Валънтайн и Воркалонър са малко… консервативни.
— Страх те е, че ще застанат на страната на Хароче ли?
— Ами…
Очите на Грегор проблеснаха.
— Винаги остава генерал Ворпарадийс.
— О, Господи! Пощади ме.
Императорът замислено поглади брадичката си.
— Подозирам, че с това ще има проблем. Който и ревизор да ти дам, има петдесет процента вероятност утре сутрин да се върнеш тук и да поискаш друг да контролира първия. Всъщност на теб не ти трябва ревизор, трябва ти властта на ревизор, за да проведеш собствено разследване.
— Прав си. Но може би… може би в крайна сметка ще успея да направя нещо с Ворпарадийс. — Дъхът му секна, когато си го представи.
— Ревизорът не е само мой Глас — каза Грегор. — Той е и мои очи и уши, почти в буквалния смисъл на думата. Нещо като сонда, макар и определено не роботизирана, която прониква на недостъпни за мен места и ми докладва с абсолютно безпристрастие. Ти — усмихна се императорът — си най-безпристрастният човек, когото познавам.
Сърцето на Майлс сякаш спря да бие. Грегор не можете да мисли за…
— Мисля, че ще си спестим много време — продължи императорът, — ако просто назнача теб за временен имперски ревизор. С обичайните широки ограничения на Девети ревизор, разбира се — действията ти трябва да са поне далечно свързани с проблема, който си назначен да разследваш — в този случай състоянието на Илян. Не можеш да даваш заповед за екзекуция и в малко вероятния случай, че арестуваш някого… е, ще съм ти благодарен, ако разполагаш с достатъчно доказателства за повдигане на обвинение.
— „Всяко нещо, което си струва да се направи — цитира Майлс думите на графиня Воркосиган, — си струва да се направи добре“. — Зачуди се дали очите му са започнали да блестят. Чувстваше ги като въглени.
Императорът позна кого цитира и се усмихна.
— Точно така.
— Но Хароче ще разбере, че това е измама.
— Значи ще допусне опасна грешка — тихо отвърна императорът. — И аз не бях доволен от бавенето им, но освен лично да отида там, не виждах какво мога да направя. Сега виждам. Доволен ли сте, лорд Воркосиган?
— О, Грегор! Дори не можеш да си представиш колко! Да работиш тринайсет години с военна командна верига е все едно да се опитваш да танцуваш със слон. Бавен, тромав, всеки момент готов да те настъпи и да те смачка. Имаш ли представа колко е приятно поне веднъж да можеш да танцуваш върху проклетия слон, вместо под него?
— И аз си помислих, че ще ти хареса.
— Да ми хареса ли? Това ще е по-хубаво от оргазъм.
— Не се увличай — почти усмихнато го предупреди императорът.
— Няма. — Майлс си пое дъх. — Но… мисля, че всичко ще е наред. Благодаря ти.