Грегор повика майордома и го прати в избата на резиденцията за символичната ревизорска верига и несимволичния електронен печат, който вървеше с нея. Докато го чакаха, Майлс каза:
— Но традиция ревизорът прави първото си посещение, без да предупреди. — После замислено прибави: — Навярно им е адски забавно.
— Отдавна го подозирам — съгласи се Грегор.
— Но предпочитам да не ме зашеметят, когато вляза през портала на ИмпСи. Не смяташ ли, че трябва лично да се обадиш на Хароче и да уговориш първата ми среща?
— Искаш ли?
— Ммм… не съм сигурен.
— В такъв случай… спазвай традицията. — В гласа на Грепор прозвуча чисто изследователски интерес. — Да видим какво ще се случи.
Майлс го погледна подозрително.
— Говориш точно като майка ми. Да не би да знаеш нещо повече от мен?
— В момента знам по-малко от теб и все повече се убеждавам в това. Но… си мислех за Хароче. Наблюдавах го. Освен тази история с Илян, за която изглежда разбираемо нервен, той като че ли спокойно поема делата на ИмпСи. Ако Илян… не се възстанови, рано или късно трябва да взема решение дали да потвърдя назначението на Хароче, или да намеря някой друг. Любопитен съм да видя как ще реагира.
— С други думи, искаш да му дадеш възможност да се прецака,така ли?
— По-добре рано, отколкото късно.
Майлс сбърчи лице.
— Да не би да искаш да дадеш и на мен възможност да се прецакам?
Грегор се подсмихна.
— Да речем просто, че… едно независимо разглеждане на проблема може да е много ефикасно. — Той замълча, после прибави: — Наистина мислих за вероятността от саботаж.
— И?
— Саботажът трябваше да е последван от някаква атака по време на хаоса непосредствено след срива на Илян.
— Или още но-добре точно преди това — отбеляза Майлс.
— Да. Но не се случи нищо необичайно освен Иляновата… Не съм сигурен как да го нарека… болест? Неразположение?
— Неразположение ми харесва повече. „Болест“ загатва за вътрешна причина. Нараняване — за външна. В момента не знам кое е по-точно.
— Във всеки случай досега не се е случило нищо необичайно освен неразположението на Илян. „Унищожаването на Илян.“
— Освен ако мотивът не е нещо друго, да речем, лично отмъщение — отбеляза Майлс.
— Случайно да си мислил за евентуални заподозрени?
Майлс изпъшка.
— Ако допуснем лични мотиви, както и политически, това може да е отмъщение за всичко, което ИмпСи е направила на когото и да било по което и да било време през последните трийсет години. Дори не е нужно да има някаква логика. Проблемът е прекалено голям. Предпочитам да започна с чипа. Той поне е само един. Обаче… Обаче… все още се опасявам да не ме зашеметят на портала. Нямах намерение да превзема ИмпСи с голи ръце. Мислех, че ще се крия зад гърба на истински ревизор, някой от ония снажни адмирали от запаса например. И все пак ми се струва, че бих искал да имам свидетел. Помощник, естествено, но всъщност свидетел. Някой, на когото да вярвам, на когото вярваш и ти, някой с достатъчно голям достъп до секретни материали, но да не е от ИмпСи.
— Имаш ли някого предвид? — попита Грегор.
— Боже мой! — възкликна Иван. — Това нещо истинско ли е? — Той прокара показалец по тежката златна верига на имперски ревизор, която висеше на шията на Майлс. Дебелите й брънки свързваха големи квадратни емайлирани плочки, носещи герба на Ворбара. Тежеше около килограм. Закаченият със златен клипс за нея електронен печат също бе с герба на Грегор.
Бяха в императорския кабинет. Грегор седеше на бюрото си и люлееше единия си крак.
— Моля те, кажи ми, че това е шега — обърна се Иван към императора.
— Не е — отвърна Грегор. — Самата истина е. Искам ревизия. Или, за да се изразя по-официално, ние не сме доволни от напредъка на ИмпСи. Както знаеш, имперският ревизор може да иска каквото му скимне. И първото нещо, което поиска, беше помощник. Така че честито.
Иван се облещи.
— Искал е магаре, за да му носи багажа, и аз съм бил първото магаре, за което се е сетил. Ласкаеш ме. Благодаря, лорд ревизор братовчеде. За мен ще е огромно удоволствие.
— Иване — тихо каза Майлс. — Ще направим ревизия на случая с Илян. Не знам какъв товар ще поискам да носиш, но има голяма вероятност да е взривоопасен. Трябва ми магаре, на което да мога напълно да разчитам.
— О! — Иван остави иронията си. — Илян значи? Добре. Крайно време беше някой да го направи. Майка ще е доволна.
— Надявам се — каза Грегор.
Иван се усмихна, макар че очите му останаха сериозни.
— Майлс, трябва да отбележа, че наистина ти отива. Винаги съм смятал, че имаш нужда от нашийник.