Този път Майлс нареди на Мартин да спре пред главния вход на ИмпСи и остави първо да слязат двамата имперски гвардейци в униформите на Ворбара, които му беше дал Грегор. Когато се приближиха до охраната на портала, той им даде знак да застанат от двете му страни. Иван ги последва. Братовчед му и гвардейците първи дадоха документите си за проверка.
— Добър ден, господа — обърна се Майлс към стражите в момента, в който свършиха с този ритуал и индикаторите на скенерите светнаха в зелено. Неуверени, войниците подозрително присвиха очи. Майлс погледна старши сержанта. — Моля ви, свържете се с генерал Хароче и му съобщете, че е пристигнал имперският ревизор. Искам лично да ме посрещне на портала. Незабавно.
— Вие не сте ли същият човек, когото тази сутрин изхвърлихме? — обезпокоено попита сержантът.
Майлс злобно се усмихна.
— Не точно. — „Оттогава претърпях някои промени.“ Той протегна празните си ръце. — Моля, отбележете, че не се опитвам да вляза на ваша територия. Нямам намерение да ви изправям пред дилемата дали да нарушите пряка заповед, или да извършите държавна измяна. Знам, че от офиса на шефа до портала може да се стигне за около четири минути. Минута след това ще започнат вашите проблеми.
Старши сержантът влезе в караулното помещение и заговори по комуникатора си, като правеше любопитни жестове, сякаш си скубеше косата. Когато отново излезе навън, Майлс си погледна часовника.
След малко на предното стълбище на ИмпСи се появиха военни униформи. Хароче бързо крачеше по хлъзгавите от дъжда плочи, следван от секретаря на Илян.
— Четири минути двайсет и девет секунди — прошепна Майлс на братовчед си. — Не е зле.
— Може ли да се скрия зад храстите и да повърна? — измърмори Иван.
— Не. Престани да мислиш като подчинен.
Майлс изчака Хароче да спре пред него и си позволи за миг да се наслади на ужасеното изражение на генерала. Ала сега не беше време за това. Пред очите му постоянно бе образът на Илян.
— Добър ден, господин генерал.
— Воркосиган. Казах ви да не се връщате тук.
— Опитайте пак — мрачно отвърна Майлс.
Хароче се втренчи във веригата и задавено рече:
— Това просто не е възможно!
— Наказанието за фалшифициране на ревизорски пълномощия е смърт — безизразно заяви Майлс.
Почти можеше да чуе скърцането на колелцата в главата на Хароче. Проточиха се няколко безкрайни секунди, после генералът каза с малко предрезгавял глас:
— Добре дошли, милорд ревизор.
— Благодаря ви. — След като новата му длъжност беше официално призната, вече можеха да продължат. — Господарят император Грегор Ворбара иска да ревизирам мерките, предприети от ИмпСи с оглед на настоящото положение. Искам пълното ви съдействие в това разследване. Какво ще кажете да продължим в кабинета ви?
Хароче свъси вежди и в очите му като че ли проблесна ирония.
— О, да, милорд ревизор.
Майлс освободи двамата гвардейци и нареди на Мартин да ги откара в императорската резиденция.
Филтрираният въздух в кабинета на Илян бе изпълнен със спомени. Майлс бе идвал тук стотици пъти, за да получава заповеди или да докладва резултати. Беше се чувствал възбуден, понякога възторжен, друг път изтощен или измъчен. Понякога много измъчен. Тази стая беше била центърът на живота му. Всичко това вече го нямаше. Отново стоеше срещу бюрото на Илян, ала местата бяха разменени. Трябваше да внимава за старите си рефлекси.
Хароче придърпа един от столовете от стената и го покани да седне. Иван се настани от едната му страна. Генералът се намести на стола на Илян, отпусна ръце върху черното стъкло и зачака.
Майлс се наведе напред и започна да отброява на пръстите на дясната си ръка.
— Добре. Както вече сте се досетили, Грегор е много недоволен от начина, по който тази организация се занимава със състоянието на Саймън Илян. Ще ви кажа какво искам — в реда, в който го искам. Първо, искам да видя Илян. После искам да се срещна с целия ви медицински екип. Искам да донесат писмени доклади за това, което са научили досега, и да са готови да ми го изложат в обобщен вид. След това… после ще реша.
— Ще ви окажа пълно съдействие, милорд ревизор.
— След като вече преминахме към деловата част, можете да оставите формалностите.
— Но вие ме изправяте пред дилема.
„И пред опасност от инфаркт“ — злобно си помисли Майлс. Но не. Нямаше място за лична вражда.
— Така ли?
— Преждевременно е да се обвинява някой в саботаж по отношение на проблема с чипа на Илян преди да се установи причината за този проблем. Ще е много досадно, ако причината се окаже естествена.