— Това ми е известно.
— Да… разбира се. Но не мога да не мисля за бъдещето. Всъщност това ми е работата. Така че имам един кратък списък, който пазя на тайно място, и очаквам пристигането на някои данни.
— Кратък списък?
— Илян винаги разделяше списъците си на кратки и дълги. Според приоритетността. Тази система ми харесва. Но вие сте на първо място в моя кратък списък.
— Така ли? — повтори Майлс. Внезапно предишното поведение на Хароче му се стори съвсем логично.
— А сега сте недосегаем — прибави генералът.
— Разбирам. — Точно онова унизително подозрение, от което се боеше, когато се зае със спасяването на Илян. Е… жалко.
Двамата се спогледаха над черното стъкло. Хароче продължи:
— Така че най-малко искам да ви допусна до Илян, където можете да му нанесете някакъв втори удар. Сега изглежда, че трябва да го направя. Но отправям официално възражение… милорд ревизор.
— Възражението ви е взето предвид. — Устата на Майлс пресъхна. — А какво ще кажете за мотива, възможностите и метода?
— Не е ли очевидно? — разпери ръце Хароче. — Илян ви уволни съвсем неочаквано. Съсипа кариерата ви.
— Илян ми помогна да се изградя. Той имаше право да ме унищожи. — Майлс можеше да прочете в очите му, че генералът знае всичко.
— Уволнил ви е, защото сте фалшифицирали докладите си. Документиран факт, който също бих искал да се отбележи официално, милорд ревизор. — Хароче погледна Иван, чието лице остана напълно безизразно: защитна реакция, усъвършенствана през целия му живот.
— Един доклад. Веднъж. И Грегор вече знае всичко за това. — Майлс почти усещаше, че земята се клати под краката му. Как изобщо си беше мислил, че този човек е глупав? Губеше инерция почти със същата скорост, с която я бе набрал. Но той стисна зъби и сподави изкушението да се защити, да обясни, да възрази, да се извини или по друг начин да се отклони от целта си.
— Не ви вярвам, лорд Воркосиган.
— Е, не можете да се избавите от мен. Не може да ме свали никой друг освен собствения Глас на императора, който ме назначи, или квалифицирано мнозинство и Съвета на графовете и Министерския съвет, нещо, което, струва ми се, не сте в състояние да уредите.
— Тогава навярно няма смисъл да ходя при Грегор и да искам друг ревизор за този случай.
— Можете да опитате.
— Ясно. И даже да сте виновен… започвам да се чудя дали мога да направя нещо. Императорът е единствената инстанция, към която мога да се обърна, а изглежда, че вие вече сте го обработили. Ако се опитам да ви извадя от играта, рискувам да проваля кариерата си.
— Ако бях на ваше място, нямаше да се откажа. Но ако след посещението ми при Илян бъде нанесен някакъв втори удар… уверявам ви, че ще проуча източника му с извънредно внимание.
Хароче тежко въздъхна.
— Това е преждевременно. Ще се радвам, ако лекарите дадат заключение за естествени причини. Това ще спести ужасно много неприятности.
Майлс сбърчи лице и неохотно се съгласи.
— Тук сте прав, господин генерал.
Майлс се чувстваше по-скоро облекчен, отколкото обезкуражен. Хароче определено се държеше достатъчно прямо. Може би в крайна сметка щеше да е в състояние да работи с този човек.
Очите на генерала се спряха върху колекцията от военни отличия на куртката му. Гласът му прозвуча неочаквано жалостиво.
— Воркосиган, кажете ми, това наистина ли е сетагандски Орден за заслуги?
— Да.
— А останалите?
— Не съм ги отмъкнал от чекмеджето на баща си, ако имате предвид това. Всичко тук е документирано в секретното ми досие. Вие сте един от малцината на планетата, които не трябва да разчитат само на думата ми за това.
— Хм. — Хароче повдигна вежди. — Е, милорд ревизор, продължавайте. Но ще ви наблюдавам.
— Добре. Внимателно ме наблюдавайте. — Майлс почука по черното стъкло и се изправи. Братовчед му го последва.
Въздухът в клиниката, която заедно със криминологичните лаборатории заемаше цял етаж от щабквартирата на ИмпСи, също носеше познати миризми. Самият Майлс беше прекарал тук прекалено много часове, от първото си идване с начален стадий на пневмония от измръзване до последния си медицински преглед. Той потръпна.
Всички други пациенти бяха прехвърлени в Имперската военна болница. Пред една от вратите стоеше часови в зелена униформа.
Когато Майлс влезе, към него задъхано се приближи полковник от ИмпСи с медицински петлици.
— Милорд ревизор. Аз съм доктор Руибал. С какво мога да ви бъда полезен? — Лекарят бе нисък и кръглолик, с рошави, тревожно свъсени вежди.
— Разкажете ми за Илян. Не, заведете ме при Илян. После ще поговорим.