— Насам, милорд. — Руибал даде знак на часовия да се отдръпне и въведе Майлс в стая без прозорци.
Илян лежеше по гръб на леглото, полузавит с одеяло. Китките и глезените му бяха пристегнати с ремъци. Дишате тежко. Дали беше упоен? Очите му бяха отворени, изцъклени и невиждащи. Гъста брада покриваше обикновено гладко депилираното му лице. В топлата стая вонеше на пот и други, още по-неприятни органични миризми. Майлс в продължение на цяла седмица се беше опитвал да проникне тук и бе приложил някои от най-крайните методи, които беше успял да измисли. А сега му се искаше да си подвие опашката и да избяга.
— Защо е гол? — попита той полковника.
— Процедури — поясни Руибал.
Не се виждаха нито системи, нито медицински уреди.
— Какви процедури?
— Ами, в момента никакви. Но той не е лесен пациент. Едва успяваме дори само да го обличаме и събличаме.
Наистина. Окото на пазача, който също бе влязъл, беше тъмнолилаво. А устните на Руибал бяха подути.
— Разбирам…
Майлс приклекна до главата на Илян и неуверено каза:
— Саймън?
Илян завъртя лицето си към него. Изцъклените му очи постепенно се фокусираха. И проблеснаха. Бе го познал.
— Майлс! Майлс. Слава Богу, че си тук. — Гласът му хриптеше от вълнение. — Жената и децата на лорд Ворвейн — спаси ли ги? Комодор Ривек от Сектор четири ще се побърка от страх.
Майлс си спомни тази операция. Отпреди пет години. И облиза пресъхналите си устни.
— Да. Всичко е наред. Живи и здрави са. — За този случай го бяха наградили със златната звезда, която в момента висеше на гърдите му.
— Добре. Добре. — Илян въздъхна и затвори очи. После отново ги отвори. — Майлс! Слава Богу, че си тук. — Опита се да протегне ръце, но ремъците го спряха. — Защо са ме вързали? Измъкни ме оттук.
— Саймън, знаеш ли кой ден сме?
— Утре е рожденият ден на императора. Или е днес? Ти си облечен официално… Трябва да отида в резиденцията.
— Не — каза Майлс. — Рожденият ден на императора беше преди повече от месец. Чипът ти се е повредил. Трябва да останеш тук, докато открият и оправят проблема.
— О! — Няколко минути по-късно Илян отново обърна глава към него и се сепна. — Майлс, какво правиш тук, по дяволите? Пратих те на Тау Кит.
— Саймън, чипът ти се е повредил.
— Кой ден сме? Къде съм?
Майлс повтори обяснението.
— Божичко! — промълви Илян. — Мръсна работа. — На лицето му се изписа стъписано изражение.
Пет минути по-късно той за пореден път погледна към Майлс.
— Майлс! Какво правиш тук, по дяволите?
„Мамка му.“ Трябваше да стане и да раздвижи схванатите си мускули. „Не знам още колко ще мога да издържа.“ Доктор Руибал го наблюдаваше внимателно.
— През цялата седмица ли е в същото състояние? — понита Майлс.
Лекарят поклати глава.
— Наблюдава се определена промяна. Неговите… не знам точно как да ги нарека… Неговите моменти на временно объркване постепенно зачестяват на все по-малки интервали. Първия ден бяха шест. Вчера — шест на час.
Сега бяха два пъти повече. Майлс се обърна към Илян. След малко шефът на ИмпСи го погледна и лицето му грейна.
— Майлс. Какво става, по дяволите?
Той търпеливо повтори всичко. Ала нямаше полза. На Илян нямаше да му омръзне. Нито щеше да си го спомня — само след пет минути.
Следващия път Саймън му се намръщи.
— Кой си ти, по дяволите?
— Майлс Воркосиган.
— Стига глупости. Майлс е на пет години.
— Чичо Саймън. Погледни ме.
Илян сериозно впери очи в него и прошепна:
— Внимавай. Дядо ти иска да те убие. Разчитай на Ботари.
— Знам — въздъхна Майлс. Три минути по-късно:
— Майлс! Какво става, по дяволите? Къде съм? — И така нататък.
— Как така винаги ви вярва? — по някое време попита стражът с насиненото око. — На нас ни вярва само в един от всеки пет случая. През останалото време се опитва да ни убие.
— Не знам — измъчено отвърна Майлс.
И отново:
— Майлс! Ворберг те е открил!
— Да… да? — Майлс се наведе към него. — Саймън, кой ден сме днес?
— Господи, не знам. Проклетият ми чип се е скапал тотално. Стопил се е на сополи в главата ми. Направо ме побърква. — Той силно стисна ръката на Майлс и напрегнато се втренчи в очите му. — Не мога да издържам повече. Ако това проклето нещо не може да се поправи… заклевам те да ми прережеш гърлото. Не позволявай да се мъча така. Самият аз не мога да го направя. Закълни ми се. Дай ми думата си на Воркосиган!
— Господи, Саймън, не мога да ти обещая такова нещо!
— Трябва. Не можеш да ме оставиш да се мъча цяла вечност. Закълни ми се.
— Не мога — промълви Майлс. — Затова ли… прати Ворберг да ме повика?