— Къде според вас е проблемът? В органичните или в неорганичните части? Или и в двете? — попита Майлс биокибернетика.
— В органичните — отвърна Авакли. — Почти сто процента.
Вицеадмиралът явно беше от онези учени, които никога не правеха необосновани заключения.
— За съжаление — продължи Авакли, — съдържащата се в чипа информация не може да се прехвърли на друг носител. Няма нито един инфопорт, а само хиляди невронни проводници, които обхващат цялата му повърхност.
От гледна точка на предназначението на чипа като свръхсекретна инфобанка на император Ецар, това изглеждаше съвсем логично.
— Хм… доколкото ми е известно, устройството функционира успоредно с мозъчната памет на Илян. А не я замества, нали?
— Точно така, милорд. Входящата информация се разпределя от сетивните нерви. Хората с такива чипове явно имат двойна памет за всичките си преживявания. Това очевидно е основната причина за шизофренията, която са развили впоследствие. Нещо като програмен дефект, не толкова на чипа, колкото на човешкия мозък.
Руибал се прокашля, с което изрази теоретично или може би теологично несъгласие.
Илян сигурно бе роден шпионин. Способността да балансираш с повече от една действителност в главата си, докато получиш доказателство, без да полудееш, определено бе характерна за великите детективи.
Авакли продължи с чисто техническо изложение на три идеи за извличане на някаква информация от чипа. И трите предложения изглеждаха импровизирани и резултатите бяха несигурни. В основни линии те се изразяваха в сложна микроневрохирургия. Докато вицеадмиралът обясняваше, Руибал потръпваше.
— А какво ще стане, ако извадите чипа? — попита Майлс.
— С две думи — отвърна Авакли, — имплантантът ще бъде унищожен. Очевидно такъв е бил първоначалният за мисъл, за да се предотврати, хм, кражба.
Ясно. Майлс си представи Илян във вражески ръце, с отворен череп, оставен да умре… на някой друг бе хрумнало същото. Поколението на Ецар масово беще страдало от параноя.
— Изобщо не се е предвиждало да се вади от органичната му електрическа поддържаща матрица — продължи биокибернетикът. — Вероятността за извличане на последователна информация е изключително малка.
— Ами ако не се извади?
— Процесът на разпадане на протеиновата верига не проявява признаци на забавяне.
— Или, на ненаучен език, чипът се превръща на сополи в главата на Илян. Някой от вас, изглежда, е използвал този израз в негово присъствие.
На лицето на един от асистентите на Авакли се изписа виновно изражение.
— Какви са най-вероятните причини за проблема, господин адмирал?
Биокибернетикът свъси вежди.
— Според мен старостта предизвиква самоунищожение на чипа. А може да е някаква химична или биологична реакция. Мога да дам категорично заключение само ако разглобя чипа.
— Значи не може да става и дума да извадите устройството, да го поправите и отново да го имплантирате, така ли?
— Едва ли.
— И не можете да го поправите на място, без да знаете причината. Която, от друга страна, не може да се установи, без да извадите чипа и да го разглобите. Което ще го унищожи.
Авакли стисна устни.
— Боя се, че наистина не може да се говори за поправка. Насочих усилията си към разработване на метод за източване на информацията.
— Струва ми се, че не разбрахте първия ми въпрос — каза Майлс. — Какво ще стане с Илян, ако извадите чипа?
Авакли посочи Руибал.
— Не можем да предвидим със сигурност — призна неврологът.
— Можете ли да направите обосновано предположение? Например дали Илян незабавно ще се върне към спомените си от двайсет и седем годишна възраст?
— Не, струва ми се. Обикновеното изваждане без опит за спасяване на чипа всъщност е съвсем проста операция. Но мозъкът е сложно нещо. Не знаем до каква степен е пренасочил вътрешните си функции около имплантанта. После идва психологическият момент. Ще се наруши цялостното му равновесие.