— Все едно… да оставиш патериците и да откриеш, че краката ти са атрофирали, така ли?
— Навярно.
— Точно за какво увреждане на паметта става дума? Малко? Голямо?
Руибал безпомощно сви рамене.
— Успяхте ли да откриете галактически специалисти, които все още да се занимават с тази остаряла методика?
— Не — отвърна лекарят. — Това може да отнеме няколко месеца.
— Ако съм ви разбрал правилно — мрачно каза Майлс, — дотогава чипът може да е станал на каша и Илян или завинаги ще остане луд, или ще умре от изтощение.
— Това в общи линии обобщава възможностите, милорд — отвърна Авакли.
— Тогава защо не извадим проклетия имплантант?
— Имаме заповед, милорд — отбеляза биокибернетикът. — Да спасим чипа или поне част от съдържащата се в него информация.
— Защо?
Авакли повдигна вежди.
— Предполагам, защото информацията е важна за ИмпСи и Империята.
— Нима? — Майлс впери очи в пъстрия биокибернетичен кошмар на холосната карта над централната видеоплоча. — Чипът не е бил имплантиран, за да превърне Илян в свръхчовек. Той е бил просто играчка на император Ецар, който искал да има ходещо записващо устройство. Признавам, че за Илян е било много удобно. Придава му аура на непогрешимост, която плаши хората до смърт, но това е заблуда и той го знае. Всъщност чипът няма нищо общо с ръководството на ИмпСи. Илян е бил назначен на този пост, защото е застанал на страната на баща ми в деня, в който силите на Вордариан убили неговия предшественик. Баща ми го харесал и му се доверил. Нямало време за търсене на таланти. От всички качества, които са направили Илян най-добрия шеф на ИмпСи в историята… чипът навярно е най-тривиалното. — Гласът му се сниши почти до шепот. Авакли и Руибал се бяха навели напред, за да го чуват. Той се прокашля и продължи:
— В този чип има само четири категории информация. Стара и излязла от употреба. Текуща, която е документирана с всички възможни средства — Илян винаги е трябвало да има предвид, че всеки момент може да умре или да бъде убит. После са личните неща, които не са от полза за никой друг, освен за самия него. Може би дори не и за него. Трийсет и пет години взимане на душ, хранене, преобличане, церемонии. И не чак толкова много полови контакти, опасявам се. Купища слаби романи и холодрами, всичко е там, буквално. И някъде сред тези милиарди образи има десетина тайни, които не знае никой друг. Които дори не бива да знае никой друг.
— Какво искате да направим, милорд ревизор? — наруши последвалото мълчание Руибал.
„Нали искаше власт? Е, сега я имаш, момче.“ Майлс въздъхна.
— Искам да поговоря с още един човек. Междувременно… пригответе всичко необходимо за хирургическото изваждане на чипа. Техниката, разбира се, но главно човека. Искам най-добрия специалист, когото можете да откриете, независимо дали е от ИмпСи.
— Кога трябва да започнем, милорд? — попита Руибал.
— Бих искал да сте свършили след два часа. — Майлс почука по масата и се изправи. — Благодаря ви, господа. Свободни сте.
Майлс се обади на Грегор по обезопасен комуникационен пулт.
— Откри ли каквото искаше? — попита императорът.
— Не съм искал да открия точно това. Но имам напредък. Сигурен съм, че проблемът не е в мозъка на Илян, а в проклетия чип. На интервали от около пет минути той залива ума му със спомени от случайни моменти в миналото. Ефектът е… ужасен. Причината не е известна, не могат да го поправят, изваждането му ще унищожи всички данни. Ако го оставят, Илян е изгубен. Сам можеш да си направиш заключението.
Грегор кимна.
— Изваждане.
— Изглежда неизбежно. Трябваше да… е, ако вече не беше направено, поне трябваше да е подготвено и предложено. Проблемът е, че Илян не е в състояние да даде съгласие за операцията.
— Разбирам.
— Освен това не знаят какъв ще е резултатът от изваждането. Пълно възстановяване, частично възстановяване, личностни промени, промени в паметта — просто нищо не е известно. Искам да кажа, че може да не получиш обратно своя шеф на ИмпСи.
— Разбирам.
— Виж, искаш ли да спасиш нещо от чипа, за което аз не знам?
Грегор въздъхна.
— Баща ти навярно е единственият друг човек, който може да отговори на този въпрос. А през петнайсетината години, докато навърша пълнолетие, той не намери за нужно да го сподели с мен. Изглежда, че старите тайни се пазят сами.
— Сега Илян е твой васал. Съгласен ли си да извадят чипа, господарю мой?
— Ти какво ще ме посъветваш, ревизоре мой?