Илян вече не буйстваше, ала изблиците му бяха внезапни и непредвидими. Лекарите взеха решение да не се опитват да го държат в съзнание по време на операцията. Анализът на висшите му нервни функции щеше да почака. Когато го упоиха и подготвиха, Майлс се изпълни с огромно облекчение.
Като личен наблюдател на Грегор, той влезе в операционната. Никой не предложи да изчака навън. „Къде ще седи този четиридесеткилограмов имперски ревизор? Където му скимне.“ Един от санитарите му помогна да облече малко голямата стерилна престилка и го настани на удобен стол пред холомониторите, които записваха всяка подробност от процедурата в и извън черепа на Илян. Разбира се, можеше да наблюдава операцията и на живо, но все пак предпочиташе мониторите.
Санитарят депилира малък правоъгълник в средата на скалпа на Илян, което навярно дори не се налагаше, тъй като пациентът почти нямаше коса. Майлс смяташе, че вече би трябвало да е свикнал с гледката на кръв, но стомахът му въпреки това се сви, когато хирургът сръчно разряза плътта и костта. След това вкара вътре електронните си микроскалпели и се наведе над главата на Илян. Майлс отново насочи вниманието си към мониторите.
Останалата част от операцията отне само петнадесет минути. Лекарят обгори с лазер малките кръвоносни съдове и нерви на чипа, после с малък ръчен трактор го извади от матрицата и го пусна в съд с разтвор, подаден му от нервния доктор Авакли.
Биокибернетикът и неговият асистент незабавно отнесоха имплантанта в лабораторията. На излизане Авакли спря и погледна към Майлс, сякаш очакваше да го последва.
— Идвате ли, милорд?
— Не. По-късно. Продължавайте, господин адмирал.
Хирургът залепи парченцето от черепа на мястото му и почисти разреза. Остана да личи само тънка червена линия. Котката Зап оставяше много по-неприятни наглед драскотини.
Хирургът се изправи и разкърши рамене.
— Е, това е. Ваш е, доктор Руибал.
— Беше… по-просто, отколкото очаквах — отбеляза Майлс.
— Няколко пъти по-просто, отколкото трябва да е било самото имплантиране — съгласи се хирургът. — Когато за пръв път видях картата на чипа, направо се ужасих: помислих си, че ще се наложи да освободя всички нервни връзки от другия им край, през мозъка, но после разбрах, че мога просто да ги оставя там.
— Това няма ли да има някакви последствия?
— Не. Просто ще си останат вътре, абсолютно инертни и безобидни. Като всеки отрязан проводник, по който вече не тече ток.
— Да го извадя ли от упойка? — попита анестезиологът доктор Руибал и хирурга.
— Да. Събудете го — каза Руибал. — Да видим какво сме направили.
Изсъскване на спринцовка. Известно време анестезиологът следеше ускореното дишане на пациента, след това по даден от хирурга знак го екстубира. Бледото лице на Илян постепенно порозовя.
Илян отвори очи, примижа и плъзна поглед от лице на лице. После облиза с език пресъхналите си устни.
— Майлс? Къде съм, по дяволите? Какво правиш тук?
Сърцето на Майлс се сви. Ала макар и неуверен, Илян продължаваше настойчиво да го гледа.
— Ти си в операционната в клиниката на ИмпСи, Саймън. Чипът ти се повреди. Непоправимо. Току-що го извадихме.
Илян се намръщи.
— Какъв е последният ви спомен, господине? — попита Руибал.
— Спомен ли? — Илян потръпна, повдигна дясната си ръка към слепоочието си, после я отпусна. — Всичко е… като сън. Кошмар.
Руибал сбърчи вежди.
— Кой… взе това решение? — попита Илян и посочи главата си.
— Аз — призна Майлс. — Или по-точно посъветвах Грегор и той се съгласи.
— Грегор ли те прати тук?
— Да. — Майлс мислено потръпна.
— Добре — въздъхна Саймън. — Ами ИмпСи? Какво се случи? Колко време?…
— В момента зад комуникационния ти пулт седи генерал Хароче.
— Лукас ли? А, добре.
— Той овладя положението. Освен случая с теб няма сериозни кризи. Можеш да си починеш.
— Наистина съм уморен — призна Илян. Изглеждаше напълно съсипан.
— Не съм изненадан — отвърна Майлс. — Това продължава повече от три седмици.
Руибал отново влезе в ролята си на невролог и направи първите няколко изследвания. Илян не се оплака от нищо по-сериозно от слабо главоболие и болки в мускулите и макар с известно удивление да разгледа ожулените кокалчета на ръцете си, не попита за тях. Когато тръгнаха да го пренасят в стаята му, Майлс го последва.
Руибал го спря в коридора.
— Ще започна когнитивните тестове веднага щом се възстанови физически, с други думи, щом се нахрани и се наспи.