— Генерал Хароче не искаше да ме пусне при теб. Грегор реши, че това ще ни спести споровете.
— Много находчиво от негова страна — засмя се Илян. — На мен изобщо нямаше да ми хрумне.
— Ако смяташ, че вече си в състояние да се грижиш за себе си, мисля, че не е зле да се прибера вкъщи и да си почина.
— Аз ще поостана — каза Алис, после прибави: — Ти свърши добра работа, Майлс.
Той сви рамене.
— По дяволите, не съм свършил чак толкова много. Просто накарах специалистите да се размърдат.
Едва се сдържа да не отдаде чест, кимна и си тръгна.
ГЛАВА 19
На следващия ден Майлс без желание, но твърдо седна пред комуникационния си пулт, свърза се с отделението за лечение на ветерани в Имперската военна болница и си определи час за предварителен преглед. Военната болница беше най-подходящото място, тъй като там имаха опит с криосъживяването и разполагаха с непосредствен достъп до всичките му медицински данни, секретни или не. Бележките на корабната лекарка от „Дендарии“ трябваше да им спестят седмици на постоянни изследвания. Рано или късно Иван щеше да си спомни заплахата си да го замъкне в клиника по негов избор или още по-лошо, да се оплаче от разтакаването му на Грегор.
След като свърши, Майлс въздъхна, стана и безцелно се заскита из кънтящите коридори и зали. Не че му липсваше компанията на Иван, просто… липсваше му някаква компания, дори на братовчед му. Замъкът Воркосиган не бе построен, за да е толкова пуст.
— Отвличане? — измърмори генерал Хароче.
Майлс се усмихна.
— Нищо подобно. Покана да се възстанови в замъка Воркосиган, която му отправям от името на баща си. Не се съмнявам, че Илян ще се съгласи.
— Екипът на адмирал Авакли все още не е изключил възможността за саботаж, макар че самият аз съм склонен да дам естествено обяснение на повредата. Замъкът Воркосиган наистина ли е достатъчно сигурен? В сравнение с щаба на ИмпСи?
— Ако чипът на Илян е бил повреден нарочно, това спокойно може да се е случило на територията на ИмпСи. В крайна сметка той прекарваше повечето си време там. А и… хм… ако ИмпСи не е в състояние да осигури достатъчна охрана на замъка Воркосиган, бившият лорд регент извънредно ще се изненада. Аз дори бих го нарекъл сериозен скандал.
Хароче се усмихна — по-точно се озъби.
— Тук сте прав, милорд ревизор. — Той погледна към Руибал, който седеше до Майлс. — Какво е професионалното ви мнение, докторе?
— Ммм… идеята е добра, струва ми се — отвърна пълният невролог. — Физически Илян е готов да се завърне към нормален живот. Все още не може да става и дума за работа, разбира се. Ако се отдалечи от службата си, може би ще успеем да го накараме да си почине.
Хароче повдигна вежди. Очевидно не се бе замислял за това.
— Нека си вземе отпуск по болест — продължи Руибал, — да се поотпусне, да почете или да се занимава с нещо друго… като остане под наблюдение за нови проблеми, естествено. Нищо не ми пречи всеки ден да го преглеждам и там.
— Нови проблеми ли? — повтори Майлс. — Какви са сегашните му проблеми?
— Ами, физически е добре, макар и разбираемо уморен. Двигателните му рефлекси са нормални. Но спомените му за най-близкото минало са адски объркани. Резултатите от когнитивните му тестове, които изискват такъв вид памет, са далеч под нормите. Още е рано да се каже дали завинаги ще остане в това състояние, или с времето мозъкът му ще се приспособи към промяната. И дали няма да се наложи някаква медицинска интервенция. Нека си почине няколко седмици, после ще видим.
Това даваше време на Руибал да потърси решение.
— Звучи ми разумно — каза Майлс.
Хароче кимна.
— На ваша отговорност, лорд Воркосиган.
След още един личен разговор с Авакли в лабораторията Майлс отиде в клиниката на ИмпСи, за да предаде поканата на Илян. Там откри неочакван съюзник в лицето на лейди Алис. Както обикновено, тя беше безупречно облечена, днес в нещо тъмночервено и ворски женствено, с други думи — скъпо.
— Това е великолепна идея — каза лейди Алис, когато Илян колебливо понечи да възрази. — Много мило от твоя страна, Майлс. Корделия ще го одобри.
— Смятате ли? — попита Илян.
— Да, несъмнено.
— И в апартамента има прозорци — услужливо отбеляза Майлс. — Ужасно много прозорци. Това винаги най-много ми е липсвало, когато съм лежал тук.
Саймън плъзна поглед по стените на стаята.
— Прозорци, а? Не че непременно са преимущество. Ти вече си бил заченат, когато Евън Ворхалас изстреля газова граната през прозореца в стаята на родителите ти. Спомням си оная нощ… — Ръката му потръпна и той се намръщи. — Помня я като сън.