Това се беше случило преди тридесет години.
— Затова оттогава всички прозорци в замъка Воркосиган са със силови полета. Няма проблем. В момента там е съвсем спокойно. И имам нова готвачка.
— Иван ми разказа за нея — каза Илян. — Много подробно.
— Да — каза лейди Алис и на финото й лице се изписа пресметливо изражение. Дали не съжаляваше, че набезите в съседните имения завинаги са останали в миналото? — И там ще е много по-удобно да те посещаваме, отколкото на това ужасно потискащо място, Саймън.
— Хм — изсумтя Илян. — Това е вярно. Е, Майлс… добре. Благодаря ти. Приемам.
— Отлично — рече лейди Алис. — Имате ли нужда от помощ? Можете да използвате моята кола.
— Имам кола и шофьор — каза Майлс. — Ще се оправим и сами.
— В такъв случай надявам се да се видим там. Сигурна съм, че не си помислил за всичко, Майлс. Мъжете никога не се сещат за всичко. — Тя решително кимна, изправи се и излезе.
— Какво може да му липсва на замъка Воркосиган? — зачуди се Илян.
— Цветя? — предположи Майлс. — Танцуващи прислужнички? — „Хм… сапун и хавлии?“ Лейди Алис имаше право — не се бе сетил за всичко.
— Нямам търпение да разбера.
— Е, каквото и да измисли, убеден съм, че ще е направено както трябва.
— Човек винаги може да разчита на тази жена. — За разлика от някои мъже от неговото поколение, които познаваше Майлс, Илян, изглежда, не забелязваше противоречие в последното изречение. Саймън се поколеба и с присвити очи се вгледа в него. — Струва ми се, че си спомням… тя беше тук. В някои доста неприятни моменти.
— Да, беше.
Илян се замисли, после се огледа, сякаш за пръв път виждаше малката стая.
— Уважаемата ти леля е права. Това място наистина е мрачно.
— Тогава да се махаме оттук.
Мартин ги откара в замъка с луксозната стара бронирана кола. Завариха Алис да надзирава група чистачи, които тъкмо привършваха. Имаше цветя, сапун, хавлиени кърпи и чисти чаршафи. Ако някога изпълнеше заканата си да превърне имението в хотел, Майлс знаеше кого ще назначи за генерален управител. Мартин изгуби цели пет минути, докато нареди оскъдните вещи на Илян, после Алис го отпрати в кухнята.
Цялото това внимание малко смущаваше Саймън. Облекчи го завръщането на Мартин, който тикаше количка, натоварена от Мама Кости с обилна следобедна закуска. Момчето нареди всичко на масата в дневната, която гледаше към задната градина. И тук се усещаше пръстът на лейди Алис — най-после, изглежда, бяха открити всички необходими съдове и прибори, при това се използваха по предназначение. След чая със сметана, сандвичи, пълнени яйца, кюфтенца в сос от сливи, прословутия прасковен сладкиш, десертно вино и някакви страхотни шоколадови неща с плътността на плутоний, чието име Майлс дори не знаеше, всички въздъхнаха облекчено.
В последвалото пълно мълчание Майлс най-после посмя да зададе въпроса, който отдавна го измъчваше.
— Е, Саймън, как е? Какво си спомняш от последните няколко седмици и хм… отпреди? — „Какво сме направили с теб?“
Потънал в мекия фотьойл, Илян сбърчи лице.
— Последните няколко седмици са ми малко разпокъсани. Преди това… пак същото. — Ръката му потръпна. — Сякаш човек, който винаги е имал отлично зрение, си е сложил стъклен шлем, покрит с кал. Само че… не мога да го сваля. Не мога да го счупя. Не мога да дишам.
— Но ти ми изглеждаш… не знам, като че ли се владееш — каза Майлс. — Не е като криоамнезията. Аз не знаех кой съм… по дяволите, не познах дори Куин. — „Господи, как ми липсва Куин!“
— О, моето е нищо. Ти си преживял нещо… много по-ужасно, предполагам. — Илян мрачно се усмихна. — Започвам да го разбирам.
— Не знам дали е било по-ужасно. Знам обаче, че беше мъчително. — Малко подценяване.
— Аз, изглежда, познавам нещата — въздъхна Саймън. — Просто не си ги спомням точно.
— Миналото наистина е като сън — успокоително отбеляза Алис. — Повечето хора си го спомнят така. Опитай се да си спомниш как е било в младостта ти, преди старият Ецар да ти имплантира чипа. Това е съвсем нормално.
— Нормално за вас.
— Ммм. — Тя се намръщи и допи чая си, сякаш за да скрие факта, че няма какво да му отговори.
— Зададох ти този въпрос поради съвсем конкретна причина — каза Майлс. — Не съм сигурен, че някой ти го е обяснил, но Грегор ме назначи за временен имперски ревизор по твоя случай.
— Да, чудех се как сте го замислили.
— Трябваше по някакъв начин да преодолеем съпротивата на ИмпСи, разбираш ли, и просто не ни оставаше друг избор. Когато екипът на адмирал Авакли свърши работата си с чипа, ще трябва да представя на императора ревизорски доклад. Ако стигнат до заключението, че причината е естествена, е, с това ще приключи всичко. Но ако… Чудех се дали ще успееш да си спомниш нещо, някакъв момент или събитие, което може да е свързано с биологичен саботаж.