Илян раздразнено разпери ръце.
— Ако чипът още беше в главата ми… щях да съм в състояние да си представя всеки момент от живота си. До последната подробност. Щеше да отнеме време, но нямаше да е невъзможно… Ако наистина е било саботаж, те са унищожили всички улики. — Той мрачно изсумтя.
— Ясно. — Майлс си наля чай и реши да не прекалява с последното парче прасковен сладкиш, останало самотно на таблата. Не биваше да притиска Илян, за да не го раздразни. Беше време за смяна на темата. — Е, лельо Алис, как вървят приготовленията за годежната церемония на Грегор?
— О! — Тя го погледна признателно. — Много добре.
— Кой отговаря за безопасността? — попита Илян. — Хароче ли?
— Не, натоварил е с тази задача полковник лорд Вортала Младши.
— Добър избор. — Той видимо се отпусна и започна да върти празната си чаша.
— Да — каза Алис. — Вортала разбира от тези неща. Официалното съобщение и церемонията ще са в резиденцията, разбира се. Опитах се да помогна Лайза с традиционната бараярска рокля, макар че се колебаем дали за годежа няма да е по-подходящ комарският стил. Бараярската рокля ще е задължителна за сватбата, разбира се… — Тя продължи с безкрайна лекция за — както мислено ги определи Майлс — социално-техническите аспекти на работата си. Темата бе успокояваща и приятна и двамата с Илян окуражаваха лейди Алис с насочващи въпроси.
След като Мартин разчисти съдовете, Майлс предложи да поиграят на карти, за да „убиели времето“. Целта му обаче беше да провери нервните функции на Илян, което не убягна на шефа на ИмпСи, Но той прие.
След шест раздавания Майлс и лейди Алис си бяха поделили точките и Саймън се извини под предлог, че е уморен. Наистина изглеждаше отпаднал, ала причината едва ли бе тази.
Руибал не беше преувеличил. Илян почти не помнеше подробностите от най-близкото минало. Това не личеше в обикновен разговор, когато една забележка водеше след себе си друга, но…
— Е, какво мислиш за избора на Хароче за шеф на безопасността на императорската сватба? — небрежно подхвърли Майлс.
— Кого е избрал? — попита Илян.
— Ти кого щеше да назначиш?
— Полковник Вортала. Той отлично познава столицата.
— Съгласен съм с теб — рече Майлс. Алис, която тъкмо си тръгваше, потръпна. Илян внезапно се намръщи и присви очи, но не каза нищо.
Двамата бързо свикнаха с новото ежедневие в замъка Воркосиган. Ставаха, когато поискат, и обикновено не се засичаха в кухнята сутрин, макар че се срещаха по-официално на обяд и на вечеря. Майлс всеки ден ходеше в Имперската военна болница оттатък реката, която разделяше Стария град. Първия ден го накараха да чака в коридора като всеки друг ветеран, но той небрежно спомена за новия си пост на имперски ревизор и това не се повтори. Е, все трябваше да има някаква полза от златната верига на Грегор.
На втората вечер дойде Дъв Галени. Преместването на Илян в някогашните стаи на графа, изглежда, изненада комареца и той се опита да отклони предложението да остане на вечеря, но Майлс не му позволи. Дъв се държеше сковано и се чувстваше неловко в присъствието на страшния си бивш шеф. Тактично се преструваше, че не забелязва белите петна в паметта на Илян, и бързо възприе метода на Майлс да подхвърля напомнящи забележки.
Лейди Алис ги посещаваше често, както бе обещала, макар че с наближаването на императорския годеж й оставаше все по-малко време. Отбиваше се и Иван, винаги точно навреме, за да го поканят на вечеря. Появиха се петима-шестима стари военни другари на Илян, които също усвоиха навика да пристигат около времето за чай. Сред тях беше Гай Алегре, шеф на комарския отдел в ИмпСи, който за щастие имаше благоразумието да не позволява на Илян да разговаря за работа.
ИмпСи увеличи охраната на трима души, което сложи край на разточителните обеди на ефрейтор Кости, но след дежурство той винаги минаваше през кухнята и Майлс не се опасяваше, че младежът може да умре от глад. Сметките за продукти започнаха да нарастват, макар че все още далеч не можеха да се сравняват с времето, когато имението бе обитавано от графа и графинята.
Майлс всеки ден се обаждаше на адмирал Авакли, за да се осведомява за напредъка на екипа му. Информациите на биокибернетика бяха предпазливи, но в този случай наистина не можеха да си позволят грешки. И нямаше смисъл да бързат. Стореното беше сторено и нито Майлс, нито Авакли, нито който и да било друг можеше да го поправи.