— Какво ще стане, ако пак припаднеш по време на пътуването?
— Нищо особено — сви рамене той.
— Откъде знаеш?
— Ами…
Тя остро го изгледа.
— Не знаех, че отхвърлянето на истината може толкова рязко да понижи коефициента на интелигентност. По дяволите, трябва да направиш нещо за тези пристъпи. Не може просто да… забравиш за съществуването им, макар че очевидно се опитваш да направиш точно това.
— Не, наистина се опитвах да направя нещо. Мислех, че лекарката на „Дендарии“ ще успее да се справи с проблема. Отчаяно исках да се върна във флота, при лекар, на когото мога да вярвам. Е, мога да й вярвам, да, но тя казва, че не можела да ми помогне. Сега трябва да измисля нещо друго.
— Доверил си се на нея. Защо не на мен?
Майлс успя да свие рамене. Явно недостатъчният отговор го накара умолително да прибави:
— Тя изпълнява заповеди. Беше ме страх, че може да се опиташ да направиш нещо за мое добро, независимо дали аз го искам.
След кратък размисъл Куин продължи малко по-нетърпеливо:
— Ами собственият ти народ? Имперската военна болница във Ворбар Султана вече се доближава до галактическите медицински стандарти.
Той не отговори веднага.
— Трябваше да го направя миналата зима — накрая каза Майлс. — Сега… се налага да намеря друг изход.
— Значи просто си излъгал началниците си. И са те хванали.
„Все още не са ме хванали.“
— Знаеш, че имам много за губене. — Той се изправи, заобиколи бюрото и я хвана за ръката преди да е започнала да си гризе ноктите. Прегърнаха се и Майлс я притегли надолу, за да я целуне. Усещаше страха, потискан в нея също толкова, колкото и в него, усещаше го в ускореното й дишане и мрачните й очи.
— О, Майлс! Кажи им — кажи им, че тогава мозъкът ти още не се е бил размразил. Че не си бил отговорен за преценките си. Предай се на милостта на Илян, бързо, преди да е станало още по-лошо.
Той поклати глава.
— До миналата седмица това можеше да успее, но след случая с Ворберг? Мисля, че няма как да стане по-лошо. Самият аз не бих се отнесъл снизходително към свой подчинен, който ме е подвел така. Освен ако Илян… още отначало не е бил запознат с проблема.
— Велики и малки богове, нали не вярваш, че можеш да продължаваш да го криеш?
— Докладът за операцията спокойно може да мине и без този момент.
Куин ужасено се отскубна от ръцете му.
— Мозъкът ти наистина е пострадал от замразяването.
— Илян много грижливо си е създал репутация на всезнаещ, но това е преувеличение — ядосано изсумтя Майлс. — Не позволявай на ония значки с окото на Хор — той имитира емблемата на ИмпСи, като долепи палци и показалци в триъгълник и погледна през тези импровизирани очила — да влияят на мисленето ти. Виждал съм секретните файлове, знам как се прецакват нещата зад кулисите. Страхотният чип в мозъка на Илян не го прави гений, а само забележително противен.
— Има прекалено много свидетели.
— Всички операции на „Дендарии“ са секретни. Войниците няма да се раздрънкат.
— Освен помежду си. Вече знаят всички на кораба. Даже мен ме разпитваха.
— Хм… и ти какво им каза?
Куин ядосано сви рамене.
— Намекнах, че се е повредил скафандърът.
— А, добре. И все пак… всички те са тук, а Илян е чак на Бараяр. На огромно разстояние. Какво може да научи, освен онова, което аз му разкажа?
— Разстоянието не е чак толкова огромно. — Оголените й зъби нямаха нищо общо с усмивка.
— Хайде, помисли логично. Знам, че можеш. Ако в ИмпСи бяха научили, това щеше да е още преди месеци. Очевидно изобщо не подозират.
Тя видимо се напрегна.
— В това няма нищо логично! Да не си си изгубил ума? Заклевам се в боговете, ставаш също толкова невъзможен, колкото и брат ти Марк!
— Как пък се сети за Марк? — Това бе лош признак, предупреждение за опасна бездна в разговора. И трите най-свирепи спора, които беше водил с Ели, се отнасяха за Марк. Мили Боже! По време на тази операция беше избягвал в повечето случаи обичайната им интимност, защото се страхуваше тя да не стане свидетел на нов пристъп. Нямаше да може да го обясни като адски страхотен нов вид оргазъм. Дали Ели не отдаваше студенината му на постоянните им кавги за брат му? — Марк няма нищо общо с това.
— Марк има много общо с това! Ако не беше тръгнал след него, изобщо нямаше да те убият. И нямаше да останеш с някакво проклето крионично късо съединение в главата. Може би си мислиш, че той е най-великото откритие след Неклиновия двигател, но аз мразя този дебел дребен гадняр!
— Е, на мен пък този дебел дребен гадняр ми харесва! Все някой трябва да го харесва. Просто си адски ревнива. Не се дръж като кучка!