Уедел му прати измъчена усмивка, несъмнено търсейки в ума си едносрични думи. Майлс съжали за последните си четири бири.
— Миниатюрно създание, което яде разни неща — обобщи биологът.
— Не чак толкова опростено — сухо каза Майлс. Гласът му накара бараярците около масата, които бяха наясно с властта на имперския ревизор, да потръпнат. Уедел остана невъзмутим. „Никога не спори с педанти за терминология. Така само си губиш времето и дразниш педанта.“ — Прокариот. Ясно. Реконструиран.
— След малко ще стигна до това, милорд ревизор. Той едва ли може да се нарече форма на живот, тъй като е по-малък и по-прост от най-малката бактерия, но изпълнява две жизнени функции. Така да се каже, „яде“. По-точно, той произвежда протеолитен ензим, който разгражда протеиновата матрица, използвана за въпросния чип, както и за още някои подобни видове галактически нервни имплантанти. Просто я унищожава и нищо повече. След като погълне разградените хранителни вещества, той се възпроизвежда чрез елементарно делене. Броят на прокариотнте нараства в геометрична прогресия до определен момент. След известен брой деления прокариотът е програмиран да се самоунищожи. Когато получихме чипа за анализ, почти всички вече го бяха направили и трябваше да си играя с откъслечни части от мозайката. Само още една седмица, и нямаше да има какво да изследваме.
Хароче потръпна.
— Специално за Илян ли е бил създаден този прокариот? — попита Майлс. — Или може би е продукт, произвеждан с търговска цел?
— Не мога да отговоря на първия ви въпрос. Но по молекулярната му структура съм в състояние да прочета голяма част от историята на неговото създаване. На първо място, създателят му не е започнал от нищо. Това е вариант на съществуващ, патентован апоптотичен организъм, първоначално предназначен да унищожава нервна плака. Галактическият патентен код за това напълно законно медицинско приложение все още се четеше на някои молекулни фрагменти. Модифицираният прокариот обаче не носеше обозначение на лабораторията производител. Между другото, първият патент е отпреди десетина години, което ни дава някаква отправна точка във времето.
— Това щеше да е следващият ми въпрос — каза Майлс. — Надявам се, че ще успеем още повече да стесним времевите граници.
— Разбира се. Но виждате колко много научихме дори само от кодовете и тяхното отсъствие. Оригиналният медицински прокариот е бил незаконно произведен за нова цел и хората, които са го модифицирали, очевидно не са искали да го узаконят за масово производство. Налице са всички признаци за еднократно производство по поръчка на един-единствен клиент.
— Дали случайно не е работа на Джаксън Хол? — попита Майлс. „Ти би трябвало да знаеш.“
— Използваните методи определено подкрепят тази възможност. За съжаление, аз не съм лично запознат с тях.
Значи не идваше от лабораториите „Барапутра“, предишните работодатели на Канаба. Това вече щеше да е страхотна случайност. Но на Джаксън Хол имаше десетки други производители, които биха изпълнили такава поръчка.
— Колко е струвало производството на този прокариот? Или по-скоро за колко е бил продаден?
— Ммм… — Уедел замислено се загледа в празното пространство. — Действителните лабораторни производствени разходи са малко под петдесет хиляди бетански долара. Кой знае колко са надули цената. Ако клиентите са поставили условие поръчката да се запази в тайна, може да са им поискали пет пъти по-голяма сума. Но най-вероятно цената просто е зависела от пазара.
В такъв случай не беше работа на самотен луд, освен ако не бе баснословно богат. Организация, навярно. Първите, за които си помисли Майлс, бяха комарските терористи. За съжаление, човек винаги първо се сещаше за тях.
— Възможно ли е да е сетаганданско изпълнение? — попита генерал Хароче.
— О, не, едва ли — отвърна Уедел. — Изобщо не е в техния стил. От генетична гледна точка. Сетаганданците се отличават със своето качество, оригиналност и… как да се изразя… елегантност. В сравнение с тяхната работа това е свършено надве-натри. Въпреки ефикасността му.
Илян сви устни, но не се обади.
— Самоунищожителният код — продължи Уедел — може просто да е останал от оригиналния вариант. Или… да цели заличаване на следите.
— Коя от двете възможности сте склонен да подкрепите?
— Има някои изменения в сравнение с оригиналния медицински прокариот… най-малкото нарочно са го запазили. Мога да ви изложа фактите, милорд, но не мога да съдя за намеренията на непознати хора.
„Това е моя работа, да.“
— Така… кога са го дали на Илян? И как?