— Ударили са го отзад, ето с тази тухла. Вижте, цялата е изцапана с кръв от едната страна — той се изправи и добави: — Помогнете ми да претърсим храстите, може да открием още улики.
— Вижте това, ваше превъзходителство, прилича на сандъче за дърводелски инструменти — възкликна сержантът и вдигна правоъгълна кутия на ивици, която бе намерил под един храст.
Съдията Ди направи знак на Хун и той развърза кожените ремъци. В кутията имаше два триона, чук и няколко длета.
— Вземи и това — каза съдията и се обърна към доктор Пиен: — Помогнете ми да съблечем куртката.
Когато разсъблякоха мускулестото тяло на мъртвеца, видяха, че лявата му ръка високо под рамото е овързана с парче плат. Доктор Пиен го развърза и прегледа дълбокия прорез, който се показа отдолу.
— Раната е съвсем прясна, ваше превъзходителство — заключи той. — Според мен разрезът е от тънка остра кама. Тялото още не е изстинало напълно, убили са го преди около половин час.
Съдията Ди не каза нищо. Претърси ръкавите на куртката, но в тях нямаше нищо. Нищо не се намери и в гънките на широкия пояс, препасан през кръста на мъжа — дори и носна кърпичка.
— Е, нямаме повече работа тук — рязко отсече той. — Останалото ще свърши съдебният лекар.
Глава X
Съдията Ди изслушва със съчувствие оплакванията на един болен; купчина бамбукови плочки го навеждат на неочаквана догадка
След като тримата мъже се прехвърлиха обратно в градината, съдията Ди рязко прекъсна възбудените въпроси на Куан Мин и се обърна към Хун:
— Вземи кон и иди в селото да доведеш началника с десет-петнайсет доброволци.
Той закрачи из градинката, като от време на време гневно тръскаше ръкавите си. Доктор Пиен дръпна господин Куан настрани и му зашепна нещо. Сержант Хун се върна необикновено бързо. Доведе изгубилия ума и дума началник с неколцина изплашени младежи, нарамили дълги бамбукови тояги. Съдията се разпореди трупът да бъде отнесен в трибунала, а къщата зорко да се пази до пристигането на въоръжените стражници. Когато забеляза посърналите лица на доброволците, той се сопна:
— Посред бял ден сме, няма от какво да се страхувате! — и добави към Пиен и Куан: — Ще слезем заедно в селото. Можете да вземете на заем коне от доброволците.
След като процесията пристигна в Мраморен мост, съдията Ди нареди на господин Куан да ги заведе до джонката си.
Тя се оказа голям съд, заел почти целия кей до моста. Четирима моряци с посивели лица развиваха платното от бамбукова рогозка. Съдията каза на Куан на другите двама да го изчакат на пристана и се качи по една тясна дъска на предната палуба. Там извика капитана. Мина доста време преди една рошава глава да се подаде изпод капака на палубата. След нея се показа капитанът в цял ръст, придърпа нагоре панталоните си и впери в съдията мътни кръвясали очи. Очевидно и той, и останалите членове на екипажа бяха прекарали тежка нощ.
— Заведете ме при господин Сун — нареди съдията Ди.
Капитанът потътри крака към надстройката на кърмата с две каюти. След продължително чукане по една тясна врата до нея се отвори прозорче. Показа се слаб човек с мършав врат и предизвикателно щръкнала къса брада. Главата му бе омотана с голяма бяла кърпа.
— Защо трябва да се вдига такава олелия? — тросна се той. — Главата ми се пръска от болки, не искам никой да ме безпокои.
— Аз съм съдията. Не, стойте си в каютата! Исках само да ви попитам как прекарахте вечерта, господин Сун.
— В леглото, ваше превъзходителство. Дори не вечерях. Това главоболие ще ме умори, нали разбирате. Няма спасение — той се облакъти на перваза и продължи. — При това го усещам, когато идва. Първо ме втриса и изгубвам всякакъв апетит. После започва да ми се гади и в устата си усещам кисел вкус, след това…
— Ужасно, наистина. Господин Куан отби ли се при вас вечерта?
— Отби се. Мина преди вечеря да ми каже, че отива да гледа състезанията с някакъв свой приятел. Не го чух кога се е прибрал. Впрочем ще го намерите в каютата му, ето я, до моята е. Да не би да се е случило нещо?
— Просто ми трябват свидетели. Един човек е убит.
Господин Сун хвърли гневен поглед към раздърпания капитан.
— Жалко, че не е бил нашият капитан — изпъшка дълбоко той. — По-разпасан екипаж не съм виждал.
Капитанът възропта възмутено, но съдията се обърна към него и му нареди: