— Ненапразно древните са казвали — обади се съдията Ди, — че който се стреми към съвършената красота, си докарва гнева на боговете.
Ян като че ли не чу забележката му. В миг погледна съдията право в очите и отсече рязко:
— Не, ваше превъзходителство, Ку не ги заслужаваше. Тъй като разговорът ни е поверителен, ще споделя с вас една чудата черта от характера му. Ако ми позволите, ще ви дам пример. Веднъж ми показваше един от най-редките си образци на чуждоземско стъкло, безценна персийска купа. Докато я разглеждах, възхитен му показах малко тъмно петънце при дъното и шеговито казах: „Един малък недостатък придава на красотата завършена пълнота.“ Ку грабна купата от ръцете ми, погледна петънцето и я разби на парченца. Истинско кощунство!
— Господин Куан никога не би направил подобно нещо — сухо изрече съдията Ди. — А и доктор Пиен. Между другото дочух, че докторът при цялото му достолепие всъщност бил голям гуляйджия. То се знае, много дискретен.
— Не, не съм чувал да ходи по заведения. Макар че никой не би го упрекнал, дори да го правеше, защото всички знаят каква вещица е жена му. Нито му роди син, нито му позволи да си вземе втора съпруга или наложница. — Ян поклати глава, после вдигна поглед и побърза да добави:
— Но докторът е сдържан и почтен човек, ваше превъзходителство. Никога не дава израз на семейните си проблеми.
— Чух, че имал и финансови затруднения.
Антикварят го стрелна с очи.
— Финансови затруднения ли? Дано не е вярно, защото ми дължи доста пари. Не, не вярвам, той е трезв търговец, а и има добра клиентела, всички знатни хора в града ходят при него на преглед. Грижи се редовно и за първата съпруга на господин Ку.
Съдията кимна. Допи чая си и внимателно остави крехката прозирна чашка на масата. Известно време помълча, поглаждайки дългата си черна брада. Най-сетне рече:
— След като така и така съм дошъл, да ви попитам какво мислите по един друг въпрос. Не може да не сте чували прочутата история за Императорската перла, изчезнала преди стотина години. Имате ли някакво обяснение за тази отколешна загадка?
— Ваше превъзходителство, навремето са претърсили двореца педя по педя. Аз съм убеден, че перлата е скрита от самата императрица. Това е било предлог тя да се отърве от някои съпернички, които са се домогвали до любовта на императора, и да ги изпрати на смъртни изтезания. След като постигнала целта си, императрицата е хвърлила перлата в някой дълбок кладенец или другаде. Зад златните порти на двореца се разиграват стотици трагедии, ваше превъзходителство. Пък и кой ще открадне нещо, което не може да се продаде?
— И все пак да предположим, че перлата наистина е била открадната, господин Ян. Съвсем ли е невъзможно да бъде продадена?
— Не и в границите на империята, ваше превъзходителство. Но ако крадецът е имал близки връзки с арабските или персийските търговци, които отсядат в Кантон, може и да я е продал на някой от тях. То се знае, за нищожна част от реалната й стойност. Тогава търговецът я е препродал в някоя далечна варварска страна. Това би било единственият начин крадецът да се отърве от нея, без да си навлече сериозни неприятности.
— Разбирам. Е, време е да вървя. Тепърва трябва да се подготвя за обедното заседание. Между другото да сте ходили някога в разрушения храм в мандрагоровата горичка?
Лицето на Ян посърна.
— За нещастие не съм, ваше превъзходителство. През гъстата гора няма път, а и местните хора ще възнегодуват срещу всеки опит някой да проникне в нея. Но разполагам с доста подробно описание на храма.
Ян стана, отиде до стойката с книгите и взе един том. Подаде го на съдията с думите:
— Един от предшествениците ви, ваше превъзходителство, е публикувал тази книга поверително.
Съдията Ди я прелисти и му я върна.
— В трибунала разполагаме с екземпляр от книгата — поясни той.
— Доста интересно четиво. Има чудесно описание на мраморната статуя на богинята. Какво не бих дал поне веднъж да зърна тази статуя — замечтано изрече антикварят. — Казват, че била от времето на династията Хан, издялана от монолитен мраморен блок заедно с пиедестала. Квадратният олтар пред нея също е мраморен и именно на него убивали младежите, принасяни в жертва на богинята. Това е безценна реликва. Ваше превъзходителство, не може ли да предложите на министерството по обредите и ритуалите да изсече гората и да възстанови храма? Ако се разгласи, че с разни злокобни знамения богинята негодува, задето храмът й е запуснат, местните хора, струва ми се, няма да протестират срещу такъв план. А храмът може да се превърне в една от историческите забележителности на областта ни.