— Предложението ви е чудесно. Непременно ще го имам предвид. Не ми е приятно в окръга ни да съществува забранена територия, обгърната в тайнственост. Кой знае какво може да се върши там — съдията се изправи и добави: — Е, много съм ви задължен, господин Ян.
Изпращайки съдията, търговецът на антики каза:
— След малко и аз тръгвам за трибунала. На практика всички, свързани с жертвите, са мои клиенти и намирам за свой дълг да присъствам на заседанието.
Глава XIII
Съдията Ди отказва да снеме подозренията от господин Ку Юанлян; пред съда се явява причудлива процесия
Щом стигна в съдилището, съдията Ди се отправи към покоите си в задната част. Беше му горещо, чувстваше се уморен. Набързо се изкъпа, облече тънък бял памучен халат и си сложи една лека шапчица на главата. Така пременен, тръгна към кабинета си. Там го чакаше сержант Хун. Съдията откачи от стената едно ветрило от дълги пера на жерав и седна на писалището, веейки си енергично. Дори за краткото разстояние от покоите до тук отново бе плувнал в пот.
— Е, какво ново? — отривисто попита той сержанта.
— Провървя ми, ваше превъзходителство. В една зарзаватчийница наблизо попаднах на приказлива млада прислужница от дома на Ку. Без особени усилия разбрах от нея, че рано сутринта господин Ку действително е излязъл да поязди.
— Често ли го прави? — веднага попита съдията Ди.
— За пръв път, ваше превъзходителство. Според момичето прислужниците единодушно решили, че Ку е излязъл да се поразсее от мисълта за смъртта на Кехлибар. Добави, че независимо от разликата във възрастта им Ку и Кехлибар много се обичали и че Кехлибар винаги помагала на Ку в грижите около първата му съпруга. Каза, че двамата живеели в истинско разбирателство и щастие.
Хун изчака минута-две съдията да каже нещо, но той остана безмълвен. Изведнъж разтърси рамене и посочи две малки продълговати бамбукови плочки сред книжата върху бюрото.
— Кога пристигнаха? — попита съдията.
— Ефрейторът от Южната врата ги донесе преди две-три минути, ваше превъзходителство.
Съдията ги разгледа с интерес. Бяха почти еднакви по големина и върху всяка бе изписано числото 207. Но докато цифрите върху едната плочка бяха надраскани с непохватно усилие от някой почти неук, почеркът върху другата издаваше уверената ръка на грамотен човек. Освен това напряко на втората имаше съвсем тънка, почти незабележима рязка, която разделяше повърхността й на два еднакви квадрата. Съдията наплюнчи показалец и изтри изписаните цифри. Пъхна плочката в ръкава си и с доволна усмивка заяви:
— Ще я задържа. Другата върнете на охраната. Така, а сега да ти разкажа за посещението си при приятелката на Шън Ба госпожица Горска Теменужка.
— Как изглежда, ваше превъзходителство? — нетърпеливо запита Хун. — Наистина ли е толкова изискана и деликатна?
— Не знам дали това са най-точните думи — насмешливо отвърна съдията Ди. — Тя е монголка боркиня, доста страшничка — и съдията предаде сбито на сержанта разговора си, като заключи: — Вече знаем, че из града шета жесток маниак и че е наемал първо Тун, после и Ся да му доставят жени, с които да задоволява мерзката си похот. И че същият този злодей е отговорен за трите убийства.
— Това ще рече, че можем да изключим първия заподозрян, ваше превъзходителство. Имам предвид господин Ку Юанлян. Да убие от ревност втората си съпруга и нейния любовник, това мога да си представя. Но изключено е според мен човек като господин Ку перверзно да изтезава жени.
— Не съм толкова сигурен, Хун. В очите на всички, дори на собствената си прислуга, Ку е начетен ценител на изкуството и любящ съпруг, но е напълно възможно в душата си да таи извратени страсти. Подобни люде обикновено умеят безупречно да прикриват порочните си наклонности. Затова случаи, свързани с такива перверзни типове, винаги са особено трудни за разрешаване. Единствените, които наистина знаят що за човек е той, са двете му съпруги. От тази гледна точка историята, как госпожа Ку излиза, за да отиде на гости при своя приятелка, и внезапно загубва паметта си, не звучи особено убедително. Ами ако всъщност е бягала от мъжа си, който е имал навика да я бие и да я изтезава? И ако именно отчаянието й от зверските мъчения е причината да полудее? Не забравяй още и белезите по трупа на Кехлибар, които може да водят до същия източник. В този случай би имало смекчаващи вината обстоятелства за прелюбодейството й и намерението да забегне с Тун Май.