Съдията млъкна, като си вееше бавно с ветрилото. След малко продължи:
— След госпожица Горска Теменужка посетих и господин Ян в магазина му за антики. Тъй като госпожица Лян ми каза, че престъпникът е колекционер на антики, исках да понауча нещо за клиентите на господин Ян. Той разказа интересни неща за характера на Ку Юанлян — и съдията препредаде на сержант Хун случая с персийската купа, след което продължи: — Ку съсипва безценна антика заради един нищожен недостатък. Не е трудно човек да си представи как е реагирал, узнавайки, че друго негово безценно притежание, Кехлибар, има най-тежкия за жена дефект, неверността — съдията се смръщи и остана замислен. — И все пак нещо не се връзва. Ако приемем, че Ку е толкова извратен, би ли наел мижитурка като Ся, за да я убие? Нали така се лишава от удоволствието да сложи край на живота й със собствените си ръце? — и съдията припряно поклати глава.
— Едно нещо като че ли действително насочва следата към Ку, ваше превъзходителство. Това, че Ку е наемал и Тун, и Ся да му търсят редки старинни предмети.
— От Ян научих — рязко изрече съдията Ди, — че доктор Пиен и господин Куан Мин също колекционират антики.
Откъм главния вход на съдилището долетя дълбокият звън на големия бронзов гонг, който оповестяваше, че обедното заседание ще започне всеки момент. Съдията стана от стола си със сподавена въздишка. Сержант Хун му помогна да облече официалната роба от тежък зелен брокат и подаде малката черна кадифена съдийска шапчица с крила. Докато нагласяше на главата си шапчицата пред огледалото, съдията Ди каза на сержанта:
— Ще приключа заседанието колкото може по-бързо. Искам веднага след него да отидеш при Шън Ба и да провериш дали е научил нещо около залозите. Можеш да му предадеш, че лично съм казал добри думи за него на госпожица Лян. После иди в странноприемница „Осмината безсмъртни“ и разпитай съдържателя за господин Куан. Колко често отсяда там, за колко време, какви хора го посещават. А още и дали е имал връзки с проститутки или куртизанки и ако е имал, оплаквала ли се е някоя от него. Искам най-подробни сведения за този любезен и невъзмутим търговец.
Сержантът зяпна учуден, но време за въпроси нямаше. Дръпна завесата на входа и съдията Ди влезе в съдебната зала. Докато се качваше на подиума и се настаняваше на трибуната, оживената гълчава в претъпканата зала секна. Сержант Хун се изправи на обичайното си място, отдясно на съдията, сведе се над него и му прошепна:
— Гражданите на Пуян с нетърпение очакват да научат повече подробности за убийствата, ваше превъзходителство.
Съдията кимна и огледа цялата зала. Началникът на стражата и шестима от неговите хора бяха заели отредените им места под подиума с лице към съдията. Държаха в ръце камшици, боздугани, вериги и всевъзможни страховити уреди — неизменните принадлежности на службата им. До трибуната имаше две по-ниски маси с по един писар зад тях, който плюнчеше четчицата си, готов да води протокола от заседанието. На първия ред съдията Ди видя сред зрителите господин Ку и доктор Пиен един до друг. Господин Куан Мин и антикварят Ян стояха на втория. Съдията удари с чукчето и обяви заседанието за открито.
Съдията Ди започна със съобщение във връзка с убийствата на Кехлибар и Ся Куан, без да се впуска в подробности. Каза, че доколкото и двете престъпления са извършени на едно и също място, съдът е убеден, че те са свързани помежду си, и че се провежда най-щателно разследване.
Щом съдията завърши, Куан Мин пристъпи, поклони се и поде:
— На вниманието…
— На колене! — изрева началникът на стражата и вдигна камшика над главата си.
Куан го изгледа възмутено, но коленичи покорно на каменния под пред съдийската трибуна и продължи:
— На вниманието на почитаемия съд се представя Куан Мин, търговец, и има честта да доложи, че е решил да изкара престоя си в града на джонката си, закотвена при стоварището до Западната врата.
— Ще бъде протоколирано — каза съдията Ди. И когато Куан Мин вече се бе изправил, неочаквано додаде: — Сутринта, когато ви разпитвах, не бяхте особено словоохотлив, господин Куан.
Куан погледна съдията, без да трепва, и отговори спокойно: