— Изрично ми бе наредено да бъда лаконичен, ваше превъзходителство.
— Човек може и с малко думи да се изразява точно и ясно, господин Куан. Знам къде да ви намеря, можете да си вървите.
Когато Куан зае отново мястото си сред публиката, съдията Ди огласи току-що пристигнала от столицата наредба относно издаването на документи за самоличност. Докато обясняваше новите правила и изисквания, почувства, че задухата го души. Под дебелата роба целият плуваше в пот. Канеше се да вдигне чукчето и да закрие заседанието, когато към съдийската трибуна се приближиха двама спретнато облечени мъже и коленичиха. Казаха имената си и заявиха, че държат дюкяни. Имали разпра за парче земя. Няколко зрители напуснаха залата. Сред тях съдията забеляза и господин Ян.
Той изслуша многословните обяснения на двете страни. Накрая ги отпрати с обещание да свери претенциите им с поземлените регистри. След тях напред пристъпи собственикът на стара заложна къща и подаде оплакване срещу двама бандити, които се опитали да го изнудят със сила. Последваха и други. Гражданите очевидно бяха оставили всичките си проблеми за след първите пет празнични дни от месеца. Времето течеше. Вече повечето слушатели бяха пуснали съдебната зала, включително доктор Пиен, господин Ку и господин Куан Мин. Наближаваше времето за обедния ориз. Съдията Ди се извърна към сержант Хун и му каза тихичко:
— Само небесата знаят кога ще свърши това. Ти излез и направи каквото ти казах. Ще се видим по-късно в кабинета ми.
Съдията приключваше с последния случай, но в този миг при входа на залата настана неочаквано оживление. Той вдигна с досада очи и в миг изопна рамене на стола си. Към съдийската трибуна приближаваше странна процесия.
Най-отпред вървяха трима яки на вид мъже. Дрехите им бяха разкъсани, очевидно някой не на шега ги бе пердашил. Единият държеше главата си с ръце, по раменете му течеше кръв. Вторият придържаше дясната си ръка с лявата, бледото му лице бе сгърчено от болка. Третият едва плетеше крака, притиснал с ръце корема си. Сякаш всеки момент щеше да рухне, но криво-ляво ситнеше пред госпожица Горска Теменужка, която яростно го ръгаше в гърба с прибрания си чадър. Издокарана с кафявата си куртка и панталон, тя крачеше с невъзмутимо изражение на широкото си бакърено лице. Зад нея се показа закръглено младо момиче в пищна синя роба на едри червени рози. Лявата половина на лицето й бе цялата посинена, окото й — подпухнало и затворено. Когато всички стигнаха пред съдийската трибуна, госпожица Лян изкомандва грубо тримата мъже, които тутакси паднаха на колене. Началникът на стражата изруга и пристъпи към нея, но тя безцеремонно му се сопна:
— Знам как трябва да се държи човек в съда. Ти стой настрана и не се бъркай! — после се обърна към момичето:
— А ти коленичи, миличка, такъв е редът. Ти не си служител на двореца като мен — после погледна съдията и заговори спокойно и отчетливо:
— На вниманието на почитаемия съд. С най-дълбоко уважение пред вас се явява Алтан Цецег Катун, както е кръстена по рождение, на която с императорски указ бе дадено китайското фамилно име Лян и собствено име Горска Теменужка. По професия борец. Тези тримата са дезертьори от военна джонка по канала и понастоящем упражняват хайдутлук. Казват се, от ляво на дясно, Фън, Уън и Ляо. Името на жената от лявата ми страна е Ли, наричана Божур, блудница с разрешително да практикува занаята си. С позволение на негово превъзходителство… — тя се обърна към по-старшия писар и попита:
— Записа ли всичко дотук? — старецът кимна в безмълвно изумление и тя продължи към съдията:
— Явилата се пред вас умолява негово превъзходителство за разрешение да предяви обвинение срещу гореспоменатите Фън, Уън и Ляо.
Съдията мълчаливо се бе вторачил в невероятната жена. След известна пауза каза лаконично:
— Молбата се удовлетворява.
— Както явилата се пред вас си седеше в задния двор на къщата си с обедната порция ориз, поднесена й от прислужничката Роза, чу женски вик за помощ от алеята, минаваща зад споменатия заден двор. Явилата се тук прескочи зида и видя как трима мъже влачат насила стоящата вляво жена. Когато жената извика повторно за помощ, този мъж, Фън, я удари с юмрук в лицето, от което лявото й око подпухна, а мъжът извади кама. Като видях как всички минувачи се изпокриха зад ъгъла, аз подходих към мъжете и най-учтиво ги запитах каква е тази олелия. Отначало отказаха да отговорят, но след повторното ми настояване ме уведомиха, че онзи ден Ся Куан, разхайтен студент, им дал един сребърник, за да похитят жената на име Ли от заведението й и да я отведат в третата къща на втората пряка зад стария даоистки храм, собственост на някоя си госпожа Мън. Мъжете решили, че ще е най-подходящо да изпълнят възложената им задача по пладне, защото тогава улиците са почти безлюдни. Като допълнителна предпазна мярка омотали около главата на жената парче плат, но тъкмо когато минавали зад моята къща, жената успяла да смъкне парцала. И понеже тримата се признаха за виновни в насилствено похищение на жената, а и понеже подразбрах, че почитаемият съд се интересува от деянията на Ся Куан, явилата се пред вас незабавно се отправи насам, подканвайки тримата негодници да я придружат, като доведе и жената Ли за доказателство и физически свидетел на случилото се. Умолявам негово превъзходителство благосклонно да проучи въпроса.