Докато пълнеше чашата, сержантът попита:
— А какво според тази версия е направил доктор Пиен, ваше превъзходителство, след убийството на Ся?
— Според мен се е скрил между дърветата по пътеката и е изчакал господин Куан да мине на път за срещата им. Докторът оставя господин Куан да разгледа опустошения павилион, за да се появи след това. Само че преди да излезе от скривалището си, ни забелязва нас с теб. За него това е добре дошло, появяват се още двама свидетели. После тръгва подире ни към павилиона. Нататък нещата до голяма степен съвпадат с първата ми версия. И доктор Пиен, както и господин Ку, е могъл да види госпожица Ли на улицата, защото и той си тръгна преди края на заседанието. Хукнал е веднага към северния квартал и е удушил госпожа Мън. Накратко: на доктор Пиен му се е наложило да се откаже от забавлението си с Кехлибар, но пък се е отървал от двама стръвни и досадни свои довереници, като същевременно е разрешил и всичките си финансови проблеми, защото се е сдобил с десет кюлчета злато плюс значителна сума от залозите. Чиста работа, всичко си идва на мястото!
Съдията Ди замълча. Заслуша се в далечния тътен на гръмотевица. Докато той намотаваше нов мокър пешкир около врата си, сержант Хун отбеляза:
— С позволението на негово превъзходителство втората версия ми се струва по-вероятна. Най-малкото е по-проста. А и срещу доктор Пиен има допълнителни улики: нали твърдеше, че смъртта на Тун Май е от сърдечен удар, и излъга, че е видял Ся да се прибира в града веднага след състезанието.
— Това е важно, но не и решаващо — отсече съдията. — Симптомите наистина можеха да бъдат приети за сърдечен удар. А доктор Пиен може и искрено да се е припознал в някой друг с белег през лицето като на Ся.
— А кой е ремонтирал павилиона?
— Склонен съм да мисля, че е Тун Май. Нали е живял там и е познавал прекрасно цялото имение. Но не го е потегнал, за да бъде склад, както предположих в началото. Решетките на прозорците, стабилната врата, якото резе: всичко това не е, за да се попречи на външен човек да се намъкне в павилиона, а за да не може онзи, който е заключен вътре, да излезе. Павилионът е дори по-подходящ от къщата на старата сводница за тайни оргии. Както казал Ся на госпожица Горска Теменужка: „Там, и да писука пиленцето, няма кой да го чуе.“
Сержант Хун кимна. Остана известно време замислен, подръпвайки тънката си козя брадица. В миг се смръщи и каза:
— Негово превъзходителство спомена, че най-заподозрените са трима. Да не би третият да е господин Куан Мин? Длъжен съм да призная, че…
Гласът му секна посред изречението. В коридора прокънтяха забързани крачки. Вратата се отвори и в кабинета нахълта началникът на стражата.
— Ваше превъзходителство, нападнали са доктор Пиен, за малко не са го убили!
Глава XV
Съдията Ди затваря кръга на заподозрените сержант Хун получава една необикновена поръчка.
Съдията Ди изгледа изумен сержанта. Изправи се в креслото и попита началника:
— Кой го е нападнал?
— Нападателят избягал, ваше превъзходителство. Доктор Пиен още лежи на улицата, където са го съборили.
— Как се е случило?
— Нахвърлили се върху него, както си вървял по улицата, близо до моста над канала. Разбойникът го повалил, но докато бъркал за парите на доктора, господин Ян чул виковете за помощ и изхвърчал от магазина си. Мъжът пуснал доктора и си плюл на петите, а господин Ян хукнал подире му. Само че онзи изчезнал в лабиринта от криви улички отвъд канала и господин Ян не успял да го спипа. После се върнал да провери дали доктор Пиен е още жив и в съзнание, и извикал портиера на храма да дойде да ни предупреди — стражникът си пое дълбоко дъх и продължи: — Доктор Пиен настоя да не го вдигаме, преди друг лекар да потвърди, че няма опасни счупвания.
Съдията Ди стана.
— Да идем там. Ти, началник, вземи съдебния лекар и няколко от твоите хора с носилка. Тръгвай, Хун!
Плътни черни облаци все така висяха ниско над главите им. Те бързо закрачиха сред задухата на улицата, като гледаха да се придържат към високия зид на трибунала. Когато наближиха конфуцианския храм, видяха една групичка мъже, струпани до портиерската къщичка. Началникът на стражата грубо разблъска насъбралите се да направят път на съдията Ди.