Тя замълча. Извърна се леко, погледна объркано съпруга си и додаде едва чуто:
— Губи ми се, не си спомням какво стана после. Но се прибрах тук, в моя дом. Аз… — Тя се олюля. Господин Ку бързо заобиколи масата и я прихвана за лакътя. Погледна съдията и каза с изкривено лице:
— Нищо не разбирам! Тази вечер не е излизала, как е могла…
— Съпругата ви говори за случилото се преди четири години, господин Ку — бавно каза съдията Ди.
Глава XVIII
Престъпникът прави самопризнания; съдията Ди отговаря на няколко извънредно досадни въпроса
Господин Ку изведе съпругата си от библиотеката, като я подкрепяше грижовно. Съдията кимна на хората си да влязат. Четирима стражници застанаха до Ян, а съдията Ди нареди на началника им:
— Запалете стенните свещници.
Изтрещя нова гръмотевица. По покрива забарабани пороен дъжд. Силен порив на вятъра яростно блъсна капаците на прозорците. Най-сетне бурята се развихри.
— Той… — доктор Пиен посочи Ян, — той ми даде прахчето. Каза, че било приспивателно, откъде да знам, че… — с треперещ глас изрече докторът.
— А вие откраднахте плочката от доминото ми, Пиен — прекъсна го съдията Ди с леден глас.
— Нека да ви обясня, ваше превъзходителство, всичко ще ви обясня. Ян каза, че иска онази нощ Ся да иде в запуснатата къща на мястото на Тун. По много важен въпрос. Ся трябвало да отиде след състезанието. Следобеда попитах Ся дали на излизане от града си е взел пропуск за Южната врата, и той ми каза, че не е. Затова като зърнах онази плочка с двете нули, взех я и я дадох на Ся — той погледна умолително съдията и проплака: — Ян ме изнуди да му помагам, ваше превъзходителство, заклевам се! Бях му задлъжнял с много пари… Никак не ми провървя с инвестициите, кредиторите ме притискаха, жена ми мира не ми дава от сутрин до вечер. Ян можеше да ме съсипе, да ме провали като лекар… Даде ми едно пликче, каза, че било приспивателно, съвсем безвредно. А и на вид беше като сънотворно, небесата са ми свидетели! После, като разбрах, че съм отровил Тун, не знаех какво да сторя и… — Пиен хвана лицето си с длани.
— Пиен, вие сте знаели кой е убиецът — строго каза съдията Ди. — Това, че не го изобличихте, ви превръща в съучастник. По-късно ще установим точната степен на вината ви. Началник, двама стражници да отнесат доктора с една носилка в затвора.
Сержант Хун вдигна бастуна на доктор Пиен от пода и му го подаде. Докторът запреплита крака към вратата, съпровождан от двама стражници.
През цялото това време антикварят стоеше като истукан. Нищо не трепваше на широкото му лице. Съдията Ди се обърна към него. Скръсти ръце в ръкавите си и заговори:
— Ян, вие сте похитили и изнасилили госпожа Ку, за което се полага най-строгото наказание, бавна смърт. Направете още сега пълни самопризнания за участието си в отравянето на Тун Май и убийството на Кехлибар, както и за това, как със собствените си ръце сте отнели живота на Ся Куан и госпожа Мън и сте се опитали да премахнете своя съучастник доктор Пиен. Ако кажете цялата истина, може би ще бъда склонен да предложа не тъй ужасна и мъчителна смърт.
Ян с нищо не показа да го е чул. Стоеше, вперил невиждащи очи право напред.
— Признайте още — продължи съдията — обира на храма на Бялата богиня, откъдето сте откраднали златните съкровища, съхранявани от монасите.