Императорската перла

Съдията Ди кимна към началника. Отведоха Ян.

Съдията седна. Изтри потта от челото си. Господин Куан се прокашля и запита:

— С разрешението на негово превъзходителство имам един въпрос.

Съдията Ди уморено кимна и той продължи:

— Господин Ян ми дължи немалко пари за два старинни бронзови съда, които му доставих. Мога ли да разчитам, че трибуналът ще ми изплати дължимата сума от конфискуваното имущество на престъпника след влизането в сила на присъдата?

— Естествено, господин Куан — отвърна съдията Ди и добави: — Утре ще ми трябвате в съда като свидетел. След заседанието сте свободен да продължите пътя си, когато решите.

— Благодаря, ваше превъзходителство — каза Куан и добави, поклащайки тъжно глава: — Винаги съм смятал и господин Ян, и доктор Пиен за здравомислещи и делови хора. Явно човек, колкото и внимателно да подбира партньорите си, пак може да сгреши. Искрено съм благодарен на негово превъзходителство, че ме покани на тазвечерната среща, за мен тя бе изключително поучителна. Струва ми се, че още преди разговора вие сте знаели, че виновните са Ян и Пиен, така ли е?

— Така е — отговори съдията Ди с желание да се отърве колкото може по-бързо от присъствието му.

— Невероятно! Представяте ли си, ваше превъзходителство, имах смътното чувство, че подозирате и мен? Тц, тц, явно ние, търговците, представа нямаме за проницателността на магистратите.

— Свободен сте, господин Куан — рязко каза съдията. — Предайте най-добрите ми благопожелания на господин Сун.

— Благодаря, ваше превъзходителство. Господин Сун непременно ще оцени вниманието ви към него. — Куан сви устни и тревожно продължи: — Опасявам се, че скоро ще го сполети нов пристъп. Познавам симптомите. Днес, докато обядвахме, започна да се оригва и да се оплаква, че…

— Хун, ще изпратиш ли господин Куан? — прекъсна го съдията Ди.

Куан направи нисък поклон. Сержантът го изпрати до коридора.

— Ама че досадник! — с гримаса измърмори съдията. Бръкна в ръкава си, извади дървената ръка и внимателно я откачи от черупката на костенурката. Животинчето остана неподвижно върху масата, скрило главицата и крачетата си в черупката.

Сержант Хун се върна в библиотеката. Пристъпи безшумно до масичката в ъгъла, попипа чайника да провери дали е още топъл, и наля чаша чай.

— Дай на този приятел листата, които държеше зад тримата ни гости, Хун.

Сержантът се приближи до масата и сложи чашата чай пред съдията. После измъкна няколко марулеви листа от ръкава си. Щом ги постави на масата, костенурката подаде глава, примига срещу свещта и ситно-ситно запристъпя към тях.

Глава XIX Сержант Хун се сърди; съдията Ди признава, че сам се е опасявал от дързостта си.

Сержант Хун мълчаливо изчака съдията Ди да допие чая си. По старото му сбръчкано лице се четеше обида. Когато съдията изпи и последната глътка, Хун унило заговори:

— Ваше превъзходителство, днес следобед ми казахте всичко за капана. Говорихте за Ку, Пиен и Куан, за Ян не споменахте и дума.

— Седни, Хун — тихо изрече съдията. Разтвори предниците на робата си и бутна назад шапчицата си. После облегна ръце на масата и продължи: — Липсващата плочка от доминото сведе за мен заподозрените до Ку, Пиен и Куан. Малко вероятно ми се стори някой от тях да е действал по заповед на четвърти. Все пак имах наум и тази възможност. Просто някак смътно се догаждах, че в последните две убийства има нещо по-различно. Ся и госпожа Мън бяха убити жестоко, зверски. Не можех да си избия от главата, че и Ку, и Пиен, и Куан по-скоро ще намушкат Ся в гръб, отколкото така брутално да му размазват черепа, а на госпожа Мън биха сипали отрова в чая, но не биха я удушили с такава ярост. Освен това тези убийства станаха едно след друго на сравнително далечни разстояния, което подсказваше, че престъпникът е силен и енергичен човек, свикнал да кръстосва на кон цялата околност. А явно нито Ку, нито Пиен, а още по-малко Куан са такива хора. Този търговец, който може да те подлуди, пътува много, но винаги с удобна джонка. И понеже убиецът явно бе свързан с търговията с антики, естествено, като четвърти възможен се сетих за Ян. Физически той отговаря на интуитивната ми представа за престъпника, а и е имал същата възможност да извърши престъпленията както Ку, Пиен или Куан. Ян присъства на състезанието с дракони и прояви особен интерес към диагнозата за смъртта на Тун. На другата сутрин бе излизал с кон от града, значи могъл е да убие Ся. А и когато госпожица Лян се появи в трибунала да съобщи за отвличането на проститутката, той беше наблизо. Имаше и още три улики срещу него. Първо, заяви, че не е стъпвал в порутения храм, а знаеше, че олтарът е отделен от пиедестала на статуята. Това означаваше, че всъщност е ходил в храма, вероятно за да го обере. Второ, заяви, че не познава нито Тун, нито Ся, което е доста невероятно, защото и те, и той се занимават с търговия на антики. Трето, твърдението му, че доктор Пиен няма финансови затруднения, противоречеше на казаното от Шън Ба, което би могло да означава, че Пиен е доверено лице на Ян и затова Ян държи да отхвърли от него всякакви подозрения.