Известно време съдията Ди остана загледан в костенурката, която блажено унищожаваше марулевите листа. После пак заговори:
— Хун, това дребно животинче свърши чудесна работа. Само че нещата се оказаха доста по-различни, отколкото си мислех. Естествено, вече е ясно какво точно се е случило. Когато наредих на началника на стражата да заключи цялата прислуга, изобщо не се сетих за госпожа Ку. А нашият добър стар началник си е изпълнителен и е подбрал и прислужничките на клетата дама. Щом е останала сама, тя е излязла от стаята си и е тръгнала из празната къща. Сигурно е забелязала Ян да влиза в библиотеката, без той да я види. След онази страшна сцена в старинния храм Ян е избягвал срещите с нея. Каза ми, че когато идвал тук, не прекрачвал по-далеч от приемната уж защото много завиждал на Ку заради необикновената колекция. Разбира се, истинската причина е, че не е смеел да се срещне със Златен Лотос, да не би тя да го познае и да си спомни всичко. Тази вечер отначало тя не го е познала, но видът му явно е събудил нещо в помътения й разсъдък и тя го е последвала в библиотеката. Хун, ти я забеляза, когато влезе. Тя подмина Ян, който се бе спотаил в ъгъла вляво от вратата, тръгна към светлината на свещта и застана зад стола ми. Така се случи, че днес цял ден се канеше да се извие буря и вечерта се усещаше някакво напрегнато и гнетящо очакване също като онази нощ преди четири години, когато Ян я е похитил. Умопомрачените са крайно чувствителни към климатичните условия и сходството във времето е подготвило пътя за онова, което последва. Когато сложих бялата длан с червения рубин на масата, тя е видяла в нея бялата ръка на богинята, ръката, в която с надежда е била вперила очи в онези ужасни минути, когато безпомощно е лежала вързана за олтара. Като в светкавица е свързала ръката с мъжа, когото току-що била зърнала, и си е спомнила всичко. Шокът я излекува и й възвърна паметта.
Сержант Хун кимна.
— Накрая небесата се оказаха милостиви към господин Ку — отбеляза той. — В милостта си отнеха живота на прелюбодейката Кехлибар и му върнаха преданата му съпруга напълно оздравяла — Хун се намръщи и попита любопитно: — А откъде негово превъзходителство знае, че в нощта, когато Ян е похитил госпожа Ку, също е имало буря? Не помня тя да спомена подобно нещо.
— Никой не го е споменавал. Не разбираш ли, призрачното видение на Бялата богиня, уплашило преди четири години семейство Тун до смърт, е била всъщност госпожа Ку. С помрачен разсъдък тя се е добрала някак до края на горичката. Всичко съвпада. Била е полугола, с разпуснати коси, с изподрани от трънаците ръце и крака. Оттам идват кървавите петна, които са видели семейство Тун. После се е извила бурята и обезумялата нещастница цяла нощ се е лутала около горичката, бродила е из нивите, докато най-накрая е припаднала от изтощение пред Източната врата, където на сутринта я намерили селяните. Разбира се, ще сверя точните дати, но съм абсолютно убеден, че е било точно така: Ян отвлича Златен Лотос и призрачното привидение се явява в дома на Тун същата нощ.
Двамата мъже седяха сами в просторната библиотека и мълчаливо слушаха дъжда. Най-сетне сержант Хун каза отчетливо, с доволна усмивка:
— И така, ваше превъзходителство, тази вечер вие разрешихте два невероятно оплетени случая — единия, свързан не с едно и две, а с цели четири убийства, и отколешната загадка на Бялата богиня.
Съдията Ди отпи глътка чай. Остави чашата си обратно на масата, погледна умислен сержанта и каза бавно:
— Убийствата, вярно, разкрих. Както и странната поява на богинята преди четири години — той поклати глава и продължи: — А дали тя има пръст във всичко, което се случи… това, Хун, не съм разгадал — съдията се изправи и прибра костенурката обратно в ръкава си.
Оправи гънките на робата си и додаде: — Дъждът сякаш поотслабна. Да вървим в съдилището.
Глава XX
Съдията Ди се покланя пред Бялата богиня; един сребърник заплаща молитви за душата на предишната си собственица
На другата сутрин малко след изгрев слънце съдията Ди и сержант Хун излязоха от града през Южната врата и препуснаха сред ширналите се поля. След нощната буря въздухът бе свеж, утрото обещаваше хубав прохладен ден.