Хвана внимателно рамката, затвори очи и я подпря опипом до стената. Отвори очи, гледайки встрани, взе чашата и направи няколко крачки назад. Знае се, че всяка картина се възприема по-добре от разстояние.
В следващия момент усети как шампанското се разплиска върху пръстите му.
Картината бе наистина хубава, творение на човек с усет към красивото. Казано по-прозаично, тя бе дело на кадърен професионалист.
Първата, неконтролирана и нелепа мисъл, която мина през главата на Негово Величество бе: „Защо ли поръчах да проектират храма?“ Плисна остатъка от шампанското върху пода.
Отиде до прозореца и разсеяно започна да си прави масаж на челото. Стоя така няколко минути. „Трябва да мисля позитивно!“ — нареди сам на себе си. Обърна се, загледа картината и усети приятна топлина. Отдаде се на чисто естетическо съзерцание: „Каква дълбочина на мисълта излъчва този поглед…“
Негово Величество постоя известно време замислен, после се усмихна.
Три години по-късно, в центъра на столицата Мбуту-Мбуту бе открит Храм на демокрацията и мъдростта — лек, изящен и стилен по своему. Бе съчетал в себе си традицията на империята Мбуту и най-новите виждания на съвременната архитектурна мисъл.
Пристигнаха гости от много страни. Дипломати, влиятелни бизнесмени. Зад стабилни заграждения се изсипа цялото население на Мбуту-Мбуту. Както се полага за такива случаи, бе обещана кльопачка на корем, затова тълпата ревеше възторжено, приветствайки своя император.
В огромната зала на Храма на демокрацията и мъдростта, на централно място, сияейки в неподправено великолепие, бе поставена огромна картина. „НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ХАЙЛЕ & ХАЙЛЕ I С НАГРЪДНИЯ ЗНАК НА «ОРДЕНА НА ГЪСЕНИЦАТА С ДИАМАНТИ»“
А в криптата на манастира Сен Мен сюр Сена бе инсталирана система — последен писък на охранителната техника. Монасите се обзаведоха и с двойка бултериери, които взимаха храна само от ръката на отец Рение.
ИЗВЪН РЕДОВЕТЕНА РАЗКАЗА: Навън блъскаше дъждът на лятна буря. Бях се излегнал в уютния кръг на нощната лампа и разглеждах репродукции на Салвадор Дали. Дълго гледах „Тайната вечеря“ и така заспах. Останалото бе сън в който се появи симпатичен, бъбрив чернокож с весело-нахални очи.